От есенцията на детството, уловена от Астрид Лингрен и Мария Пар, до щурата анархия на Ю Несбьо, от мумините на Туве Янсон, до носорога на Оле Лунд Киркегор – всички ние, от „Книжни Криле” сме страстни почитатели на скандинавската детска литература. Ето защо е наистина крайно време да отделим внимание и на Ендре Люн Ериксен и неговия Питбул-Терие. Не, спокойно, не сме изяли „р”-то.

Ако не ни вярвате, погледнете и корицата на „Питбул-Терие в атака”, част от поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век” на издателство „Емас”.

188602_b.jpg

Питбул-Терие всъщност е един ужасен дангалак, страшилището на класа… Или поне така изглежда на пръв поглед. А както добре знаем, първият поглед много често лъже.

 

Терие е аутсайдер, новото хлапе в училище, страдащ от наднормено тегло и ниско самочувствие. Комплексите си крие зад имиджа на побойник, който си гради. Както и зад мита, че има питбул – порода, забранена за отглеждане в Норвегия, поради патологичната агресивност, характерна за доста от тези кучета.

 

Естествено, да си доминиращата сила на училищния двор не идва и без своите предизвикателства. Човек си навлича врагове. В случая – Рогер и Курт, две хлапета, кроящи план да хванат Терие на тясно и да го натупат, с което евентуално да сложат и край на тиранията му… И естествено, да си извоюват собствен статус.

 

В плана на двамата обаче има и трети човек, чиято роля в цялата машинация съвсем не е за завиждане. Това е Им, който всъщност се явява и главен герой на книгата, пък било то и без името му да присъства в заглавието.

 

Им е дребосък. Какъв ти дребосък, направо джудже, особено до Питбул-Терие! Той е най-ситното хлапе в класа, и макар и да не тръби наляво-надясно за това, нито пък да си го изкарва чрез агресия, той също живее проблемен живот.

 

Една от причините за това е майка му. Стресирана притежателка на камара фобии, тя гледа на голяма част от ежедневието като на смъртоносна заплаха. Звучи едва ли не комично, но ако си представите реално ситуацията, направо си е трагично. И Им ще-неще е поел ролята на мъжа вкъщи, и дава всичко от себе си да се грижи за дома и семейството.

 

А другото, което го тормози, това е натиска на средата. Малко са упоритите индивидуалисти, които още в детска възраст да са си самодостатъчни, да вървят по своя пътека, вместо да се водят по групата. Наистина, дори за възрастен често е трудно да отстоява на насрещния вятър и да върви в своя посока, та какво остава за един изтърсак като Им. А понякога за да пасне в тайфата, за да бъде приет в бандата, за да не е пъзльото, странният, отритнатият… Човек върви срещу самия себе си, за да е в крак с останалите.

 

Не му стига всичко това на горкия Им, ами сега и този Питбул-Терие… Кой да предположи, че между две така противоположни хлапета ще има толкова много общо.

 

„Питбул-Терие в атака” успява да бъде едновременно остра и затрогваща, забавна и драматична, изпълнена с много истини за живота, за съзряването, за прехода от детство към мъжество… Ситуациите са предадени честно и откровено, но не и вулгарно. Някои случки са като шамар, други – като глътка свеж въздух. Трети пък са и двете едновременно.

 

Прези 2005 излиза и филм, от чийто трейлър на доста родители ще им настръхнат косите, и то дори без да разбират норвежки. Всъщност, обаче, ако си спомните ученическите си години, може би ще стигнете до заключението, че картинката никак не е далеч от реалността…

Очаквайте скоро ревюто и на втората част, „Питбул-Терие в беда”.

Книгокрил

Advertisements

One thought on “„Питбул-Терие в атака” от Ендре Люн Ериксен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s