Брам Стокър е класик, но ако запитате някой средностатистически читател да ви изброи три негови произведения, вероятно ще чуете „Амиии… „Дракула”,… „Дракула”… и „Дракула”. Е, нека да разнообразим малко! А прекрасна възможност за това ни дава издателство „Изток-Запад” с „Градината на злото”, част от знаменитата колекция „Върхове”.

Доза свръхестествени мистерии и викториански ужас ви очакват на страниците на тази позабравена класика. Главният герой е самотен пътник, идващ от другия край на света и търсещ контакт с далечни роднини, едни от последните членове на изчезваща фамилия. В британската провинция обаче действат нечисти сили… Нахапани деца, прокрадващи се змии, хипнотизъм, странно държащи се животни и птици, дебнещо зло и взривоопасен финал!
picture_1755.jpg

Уви, последният, дванадесети роман на Стокър достига до нас в своя съкратен вариант. Пълната версия е под заглавието „Леговището на белия червей” (1911), но през 1925 бива окастрена и частично преправена от издателите и пусната като „Градината на злото”. За това свидетелстват както информацията на английски от bramstoker.org (http://www.bramstoker.org/novels/12worm.html ), така и ревюто на Слави Ганев в GoodReads. Но в защита на „Изток-Запад” ще кажем, че в наши дни главно се издава съкратената версия, която е масово достъпна на английски език, а за оригинала човек трябва да порови. До такава степен, че дори статията в Уикипедия, при все информацията за различните издания, съдържа анотация единствено на съкратения вариант. А и за сметка на пропуснатото съдържание от романа получавате повече от добра компенсация!

13450915_10153538809511689_1342074063234044269_n

Защото всъщност, това далеч не е единственото произведение на Стокър, включено в изданието. Става дума за сборник, който съдържа освен романа „Градината на злото” и следните разкази:

 

„В долината на сенките” – понякога най-страшните сенки са тези, които се таят в собственото ти съзнание!

13428025_10153540451791689_4808511131709043789_n.jpg

„Къщата на съдията” – млад и наивен герой наема/попада в стар дом с тъмно минало и не подозира за злото, дебнещо там! (плюс отново – ПЛЪХОВЕ!) Утвърждаваща хорър елемент, който днес вече се е превърнал в преексплоатирано клише, разказът демонстрира за кой ли път до каква голяма степен корените на съвременния ужас се крият у Стокър (и неговите съвременници).

 

„Кошмарът на окървавените ръце” – когато съвестта ти не просто те гризе, а направо те изяжда!

13118995_10153440521306689_5252546834880483500_n.jpg

„Как расте златото” – наръчник с инструкции за всеки, който иска да си отгледа собствена „Градината на злото”. Правилно поливане, плевене, пестициди… (Естествено, че не е това! Ама си пък и ти!)

 

„Плъховете погребват бързо” – макар и бедно откъм история, това произведение си остава смразяващо откъм сюжет. Финалът остава много въпроси без отговор, и доста елементи изглеждат произволно хвърлени вътре, но ужасът е на лице!

13151413_10153455214286689_1224376731687273584_n

„Валпургиева нощ” – финалът на сборника и пролог към „Дракула”, с гост-звезда – върколак! (всъщност, разказът се явява отрязаната първа глава от романа, викторианския еквивалент на DVD бонусите! 😉 )

13174062_10153465005386689_2451932762807152304_n.jpg

А щом става дума за „Върхове” нито твърдите корици, нито пък оформлението и илюстрациите на Петър Станимиров са изненада. Но са традиционен и задължителен елемент, който прави изданието още по-примамливо.

StarКнижар

 

13263756_10153500325356689_1895163266788837576_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s