„Най-добър да бъда аз,
  Да нямам равен днес…”

Хайде, не се преструвайте, че не знаете текста. Вероятно не малко от вас са били сред хлапетата, които преди 15-тина години са следили пред екраните Покемон приключенията на Аш, Мисти и Брок. Ако трябва да съм съвсем честен обаче, аз не бях. Зората на Покеманията някак си ме подмина и аз се запалих по поредицата чак в студентските си години, след като изиграх оригиналната “Pokemon: Blue” на вече леко изнемощяващият ми Геймбой.

 

А ето, че сега, благодарение на “Pokemon Go”, целият свят отново говори за фантастичните животинки и трескаво се опитва „да ги улови всичките”.

 

Разбуденият наново интерес към поредицата доведе и до завръщането на покемоните по родните книжарници, като и този път го дължим на Егмонт България (именно те пуснаха  навремето у нас серия книжки, комикси и други издания, базирани на аниме сериала).

 

 

Детските романи „Добре дошли в лагер „Пикачу”” и „На лов за Креселия” от Алекс Полън обаче може би не са точно това, което очаквате. На първо време, за разлика от някогашните издания, тези книжки по никакъв начин не са оторизирани от Nintendo или The Pokemon Company (нещо, което е изписано видно на предната корица на оригиналните издания, но в българското, тази информация е оставена само на последната страница). И въпреки това, може би имат какво да предложат.

 

^D7279C4AE1F5440F7340FF8BC14D3A35C54787DEEB37F80C58^pimgpsh_fullsize_distr.jpg

 

Първата книжка започва с млад треньор на покемони, който бива нападнат от група свирепи Майтиена. В мига, в който той дава инструкции на своя Пикачу за това как да се отбранява и атакува започнах да си мисля, че ще чета неподправено поке-приключение. Докато въпросната ситуация не се оказва просто сън!

 

Ето тук Алекс Полън успя да ме изненада! Всъщност, действието на тези истории се развива в нашия свят. Тук покемоните присъстват само като герои във видео-игри, анимационни филмчета и колекционерски карти. Т.е. – книжките са нещо като мета-(фен)фикшън Покемон!

 

Лагер „Пикачу” е място, на което младите фенове да могат да прекарат време заедно и да се съревновават в различни игри. Самият лагер до такава степен се стреми към автентична атмосфера, че дори и надзирателите и възпитаниците (а и някои от домашните любимци) в него са кръстени на добре познати герои като полицай Джени. На мястото на Аш Кечъм и компания имаме децата от отбор „Трико” (кръстен на тревния покемон Treeko) – Марко, Лоуган, Ниша и Мади. А злодеите Джеси и Джеймс са заменени от също така белязаните с алитерация Сам и Стела.

 

^3F8421D41D821669E9ECA95D9E7CEEE68A0FF89C34B15F9276^pimgpsh_fullsize_distr.jpg

 

Както може да се очаква от детски романи обърнато е внимание на нравствени уроци, като например да защитаваме по-слабите, да работим в екип и да даваме шанс дори на враговете си да изкупят допуснати грешки.

 

Целият разказ обаче е осеян с фрази и терминология от богатата Покемон вселена – било то при припомняне на случка от даден епизод, пиене на „Му-Му Мляко” от лагерния Покемарт или намирането на ултра-рядка карта за игра с лъскаво холофолио. Основният стремеж сякаш не е бил сложен сюжет, а именно всички тези препратки, които феновете да разпознаят и да се почувстват като у дома си. Препратките са толкова много, че в 120-те странички на книжките едвам е останало място за самата история 🙂 Очаквам повече развитие и действие в следващите томове на поредицата!

 

^6DCDFB87169A28D522BF801D5BFF3087AAD431262B999476A5^pimgpsh_fullsize_distr.jpg

 

Алекс Полън може да не е литературен лауреат, но що се отнася до покемоните си знае работата! Уви, това не важи и за преводача на родното издание. Заради специфичния текст на места преводите са доста неточни, като особено неприятно впечатление ми направи откъс от „Добре дошли в лагер „Пикачу””, в който се говори за изстрелване на „Ракета на отбора” към звездите, както в края на много от епизодите на филмчето „Покемон”. Феновете на поредицата обаче веднага ще разберат, че Team Rocket, за който става въпрос са всъщност пакостниците от екип „Ракета” („И пак изхвърчамееееееее!”).

 

^AE76D74061B5412D3D5D4C2D5B36E9C1C4995240F5D7E001AF^pimgpsh_fullsize_distr.jpg

 

Дали сюжетите на книжките ще успеят да заинтригуват каките и батковците (или направо лелите и чичковците), които навремето са били вманиачени по Покемон? Това не знам, но днешните хлапета със сигурност ще ги харесат! В крайна сметка, макар че представляват напълно неофициални истории, възползващи се от настоящата популярност на франчайза, „Добре дошли в лагер „Пикачу”” и „На лов за Креселия” може дори да се справят с нелекото предизвикателство да накарат малчуганите да откъснат поглед от телефоните си и вместо това да отделят малко време на четива. И дори само това е достатъчно за да им дадете шанс.

Zedd

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s