Американска писателка, гонеща 70-те се прочува със… постапокалиптична Young Adult фантастика?!? Колкото и невероятно да звучи, все пак е факт! Сюзан Бет Пфефър (1948) пише близо четиредесет години преди да постигне по-широка известност (и по-значителен комерсиален успех) със своята поредица „Последните оцелели”. Вече ви разказахме за първата част, „Живота, какъвто го познавахме”, в която младата Миранда научава важни житейски уроци при възможно най-брутални обстоятелства, а именно – апокалипсисът, който застига земята, след като грамаден астероид се врязва в Луната и измества орбитата й. Ред е на втората част – „Изгубени завинаги”

Останах приятно изненадан от това, че вместо да преексплоатира вече установената Миранда, Сюзан Бет Пфефър използва същата катастрофа, но нови герои. Точно така, втората книга разказва отново за вече описаните в първата апокалиптични събития, но го прави от друга перспектива, с други характери, с друг стил.

 

В „Последните оцелели” писателката е минала от роман-дневник на традиционното трето лице, но това е оправдано решение. По думите на самата Пфефър, просто не й се е вписвало седемнадесет годишния Алекс да си води дневник. Първо, че това не е особено типично занимание за момчетата, второ, че едва ли му е оставало време за подобен лукс, след като е поставен в подобна позиция, а именно – да се грижи за двете си малки сестрички, докато светът се разпада на парчета.

197993_b.jpg

Тъй като все пак това е един вид продължение на „Живота, какъвто го познавахме”, тук авторката далеч не изпада в толкова детайли около апокалипсиса. Очаква се, че вече сме наясно с цялата катастрофална съдба на човечеството, тъй че са ни спестили голяма част от фактологията от първата част. Въпреки това, допускам, че съвсем спокойно можете да пробвате да четете втората книга и без да сте минали през първата.

 

Провинциалната обстановка от част първа тук е заменена с непрощаващата лудница на големия град. Алекс ще научи много неща за живота и то по възможно най-трудния начин – от горчив и фатален опит. Въпреки всичко е принуден да подтиска отчаянието си и да не дава израз на гризящите го съмнения в собственото му оцеляване – това би съкрушило тотално сестрите му. Дали е по-лесно да набавиш храна и вода, или пък да намериш сили за една искрено изглеждаща усмивка?

 

И двете издадени до тук книги от поредицата „Последните оцелели” са изпълнени с драматизъм, има моменти, които съвсем спокойно ще ви накарат да си гризете ноктите от притеснение, и да не оставяте романа преди да сте се преборили и с последната страница. А на читателя му остава успокоението, че тези сурови уроци, които главните герои научават от собствен опит, ние имаме щастието да учим просто от книгите.

Книголет

Advertisements

One thought on “„Последните оцелели: Изгубени завинаги” от Сюзан Бет Пфефър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s