Американска писателка, гонеща 70-те се прочува със… постапокалиптична Young Adult фантастика?!? Колкото и невероятно да звучи, все пак е факт! Сюзан Бет Пфефър (1948) пише близо четиредесет години преди да постигне по-широка известност (и по-значителен комерсиален успех) със своята поредица „Последните оцелели”.

Серията се издава у нас от изд. „Ибис”, които до този момент са успели да я преполовят с първите две от общо четири книги. Веднага казваме, че очакваме и третата с нетърпение. И ето защо…

190409_b.jpg

В първата част, „Живота, какъвто го познавахме”, ще попаднете в мрачното бъдеще, в което светът ни е на ръба на тоталното унищожение, след като астероид се врязва в Луната. Спътникът ни бива изместен от орбита и това провокира серия от фатални странични ефекти върху нашата планета. Вълна от всепомитащи катаклизми става причина за смъртта на милиарди. Щастливците загиват още в началото, жертви на цунамита и земетресения. Останалите, сред които е и главната героиня, Миранда, са принудени да водят борба за оцеляване след краха на цивилизацията. Борба срещу бушуващата природа, борба срещу дефицита и липсата на всичко материално, което сме приемали за даденост, и борба със самите себе си, ако изобщо искат да запазят искрица човечност.

 

Любопитното е, че за разлика от много други YA поредици, в които директно ни хвърлят в поредната въображаема антиутопия и постепенно ни разкриват как се е стигнало до нея, то тук историята започва още преди самия апокалипсис. Разказът върви под формата на дневник, съдържащ записките на Миранда, която в първата книга е едва на шестнадесет. По горчива ирония, човечеството вече знае, че астероид се е насочил към Луната… но типично за нашата природа, хората обръщат всичко на спектакъл. От световните учени, до обикновените хорица, населението на планетата Земя очаква сблъсъка с поведение, граничещо с късогледа арогантност. Сякаш нстава дума за фойерверките на Нова Година, а не за астероид, порещ космоса на път да удари Луната.

 

Самата Миранда също не подозира какво я чака. Тя е прекалено заета да точи лиги по местното спортно светило, по което са се прехласнали и доста от връстничките й. Е, „живота, какъвто го познаваме” скоро се превръща в спомен и Миранда е принудена да се приспособи.

 

И точно това е най-голямата драма в книгата. Сюзан Бет Пфефър не се концентрира толкова върху екшън и приключения, колкото върху развитието и израстването на своята героиня. От една глезена мома, Миранда се превръща в една зряла млада жена, изпълнена със себеотрицание. И ако в началото е възможно да ви е била досадна или направо антипатична, то само почакайте до финалните редове на романа.

 

Апокалипсисът не е весела тематика и Пфефър не се и старае да го разведрява с посредствена комедия или да ви шашва с високопарен диалог, изпълнен с позьорски фрази. Но при все надвисналата на човечеството гибел, на читателя все пак се предоставя възможността да си мечтае и да се надява на хепиенд. А дали ще го получи? Оставям ви да разберете сами!

 

Втората книга вече също е преведена. Това е не по-малко безнадеждно звучащото заглавие „ИЗгубени завинаги”.

Очаквайте продължение…

Книголет

Advertisements

One thought on “„Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме” от Сюзан Бет Пфефър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s