Филмът „Небостъргач” не ме грабна. Добър актьорски състав и стилна визия, но някъде в опитите да се балансира между класна кинематография и седемдесетарски шик нещо се е объркало. Не, че не ми липсват циничните дистопии от седемдесетте, но Кубрик е един, и друг „Портокал с часовников механизъм” няма да има. „Небостъргач” се вписва в оная ретро стилистика, в него има много жанрови оттенъци, ехо от епохата на The Omega Man, Soylent Green, Logan’s Run… Но същевременно има и една дразнеща претенциозност, която остава без покритие. Просто филмът се опитва да е прекалено много неща наведнъж, и в крайна сметка не успява да бъде напълно нито едно от тях. Във всеки случай, лентата на Бен Уийтли е повод да се появи български превод на книгата, послужила за основа на сценария, тъй че – поне за това можем да сме благодарни.
Четейки се опитвам да изчистя главата си от екранните образи, които така натрапчиво нахлуват в съзнанието ми. Да, много сбърках като гледах филма преди да прочета книгата. Поучете се от мен и не повтаряйте тая грешка.
Историята съвсем накратко:
Многоетажен небостъргач в близкото бъдеще. Структурата му включва всичко необходимо, от магазините до учебните и здравните заведения, и изобщо каквото му трябва на едно микро-общество да съществува. Небостъргачът си е кажи-речи самодостатъчен… Но етажите на сградата тук са доста директна алегория за етажите на властта, социалната стълбица и т.н. А всички знаем, че в подобни условия е само въпрос на време негодуването да прерасне в опити за смяна на статуквото, най-често по насилствен начин…
Балард безпощадно е излял обилни количества отрезвяваща сетивата хаплива социална критика. Перото на Балард е скалпел и чрез него той е направил аутопсия на всичко декадентско, консуматорско и конформистко, а разрезите му са рязки и сигурни, извършени с хирургическа точност. Какъв прекрасен (и уви, адски актуален) коментар на нашата природа, едновременно овча и вълча…
Ако си падате по оруелското, то не пропускайте и „Небостъргач”! И дано нямате страх от високото.
StarКнижар
knijnikrile.wordpress.com 
One thought on “„Небостъргач” от Джеймс Г. Балард”