Прочетете ревюто на „Книжни Криле“!
С риск някои от вас директно да затворят страницата и да не прочетат ревюто, от сега държа да подчертая, че съвсем не си падам по Нийл Геймън. Човекът има глава пълна-препълнена с оригинални идеи, но има навика да ги поднася по начин, който често ме кара да се чувствам некомфортно… Четеш си нещо с фантастичен елемент, изключително идейно и креативно, и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав се пръква някакъв момент, нуждаещ се от червена точка с възрастово ограничение 18+. Не, че отдавна не съм навършил пълнолетие, ама все пак, не съм от хората, които обичат подобно съдържание по страниците на книгите. Предпочитам кино-адаптациите по творбите му.

 

Ето защо първоначално бях подминал „Неестествени твари” в книжарницата. Изданието на ProBook има корица, капитализираща Нийл Геймън, и нищо чудно, защото човекът все пак е една от звездите на съвременната литературна (и дори комикс) сцена. Но Геймън не е автор на книгата! Ако хвърлите поглед на съдържанието, ще осъзнаете, че корицата е доста подвеждаща. Това е сборник с разкази, подбрани (а не написани!) от Геймън. Е, това пък вече събуди любопитството ми!

197755_b.jpg

Макар и да не съм фен на Геймън, оценявам го и го уважавам като творец, и ми стана наистина интересно що за подбор е направил в съставянето на „Неестествени твари”. Какъв ли е литературния вкус на един толкова известен писател?

 

Е, както може да се очаква от Геймън, и както подсказва и самото заглавие, включените разкази съдържат някакъв фантастичен или свръхестествен елемент, и това е общото между тях. Но иначе са толкова разнородни, че ум да ви зайде!

 

Ето няколко, които ми се сториха най-интересни и съответно най-достойни да бъдат споменати в тази статия.

 

„Призматика“ на Самюъл Дилейни заема познати елементи от различни класически приказки, умело смесвайки ги, за да създаде една нова такава.

 

„Бягството на коня“ на Лари Нивън – това е първата (и вероятно ще си остане единствената!) постапокалиптична научна фантастика с еднорози, която съм чел през живота си!

 

„Грифонът и младшият свещеник“ на Франк Р. Стоктън използва познатата сюжетна линия за „Кой е истинското чудовище? Звярът, или тълпата, озверяла срещу него?”. Макар и до някъде предвидим, разказът ме спечели с атмосферата и стила си.

 

Геймън не е пропуснал да се разпише и като автор, все пак. Неговият разказ е история за феникси… Но, естествено, нетипична. Огнената птица тук се превръща в кулинарна съставка.

 

Ако търсите изненадващи сюжети, разкази, в които ужасът, фантастичното и приказното се преплитат и надпреварват за първото място, то сборникът „Неестествени твари” е за вас.

Книжкознай

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s