През месец юли на „Книжни Криле“ ви представихме общо пет детски и младежки заглавия от каталога на издателство „Ергон“. Както бяхме споменали в предни статии, контактът ни с издателството се оказа доста по-личен и интересен, от колкото бяхме очаквали. Обещахме ви да споделим с вас част от думите на издателя Сергей Райков, който говори за ролята на четенето, за вдъхновението зад издаването на детско-юношески книги, за конфликна между модерните четива и „списъка със задължителна литература“ и още куп интересни неща. Писмото му завършва с един апел за обратна връзка, насочен към всички читатели, родители, учители. Надяваме се, че част от вас ще откликнат! (А ако решите да го направите, то ще откриете възможност за контакт тук!)

А сега, даваме думата на г-н Райков!

„Подкрепям с две ръце каузата да привлечем децата в училище към четенето – и тук съм ваш убеден съюзник. Всъщност точно тази идея ме подтикна през 2007 година да кривна от утъпкания път и да се захвана с непечелившето занимание да издавам детски книги. И то не от ония модни интерактивни лъскави книжки, които лаят, грухтят, блеят, свирят циркови мелодии, святкат като дискотеки и изобщо шашардисват детето като го впечатляват с всичко друго, освен с най-важното преживяване, т.е. четене.

 

Когато издадохме първите си детски книжки (за 3-годишни), една майка се приближи до щанда ни и зададе въпроса: „Тази книжка какво прави?“ Реакцията ми можеше да се опише само като потрес… Как така какво прави?! Ами нищо не прави – родителят трябва „да прави“, например да направи усилието да постои малко с детето си и да му почете, да го заинтригува, да го увлече, да му покаже, че четенето е интересно приключение, да го научи само да чете и да иска да чете. Толкова се запалих, че даже взех да й обяснявам, как четенето – и то не всяко, не информативното, а четенето специално на художествена литература – е уникално и незаменимо с нищо, защото самият акт на разбиране на художественото слово изисква и развива собственото въображение, за разлика от голата информация, или от всяка картинка (нарисувана, или като филмово изображение и пр.), която някой друг вече предварително е оформил и ви я налага в готов вид, като ви отнема свободата сами да си представите картината на онова, което се случва в текста… И т.н.

 

Сами можете да се досетите, че разпалената ми тирада не даде никакъв ефект, поне не в желаната от мен насока. Нагледал съм се и на примери, когато детето иска да чете и моли за книжка, а майката отсича: „Нямам пари за глупости“. А после става късно и всички през сълзи се смеем на кандидат-студентски бисери, ужасяваме се от неграмотна журналистика и биваме редовно ощастливявани от изящните изказвания на всевъзможни „ваканцуващи“ депутати… Господи, помилуй.

 

Та затова разделих работата си: бизнесът е едно, а детските книги – нещо доста по-различно. Затова се насочихме към най-трудните възрастови групи, между 8 – 12, 13-15 и над 15 годишните.

 

По-малките от тях са на ръба: дали ще започнат да четат „сериозно“, или ще продължават да настояват (пак давам жив пример, на който съм свидетел): „Ще чета, ама ако има картинки, иначе не ща!“. По-големите са точно на ръба между това изобщо да зарежат четенето и това да потънат безвъзвратно във виртуалната реалност. И едните, и другите трябва да убедим, че книгите не се делят, както иронизираше Богомил Райнов, на „книжки с картинки и книжки с пряка реч“, а по съвсем друг признак; и едните и другите деца трябва да повярват, че четенето не просто „отново е на мода“, а е приключение, изпитание, удоволствие и насъщна необходимост.

 

И като повярват – да не останат излъгани от нашия избор, от онова което им предлагаме. Аз си мисля, че най-доброто, което мога да направя, е да разширя качествения избор на тези деца – първо трябва да има какво да четат, от какво да избират; ако нямат този избор, няма начин да ги задържим в полето на четене.

 

И този избор не може да се ограничи само до т.нар. „задължителен списък с книги“ в училище – имал съм такъв случай: майка и дъщеря идват на щанда ни, харесват си много книги – точно тези, които вие искате от мен – говорим си на дълго и широко за авторите, за книгите, за интересите на детето и накрая майката с въздишка казва: „Бихме си ги купили всичките, но ще се ограничим само до една, че няма да има време да изчетат задължителния списък“.

 

Това е отделна много голяма тема – никак не съм против авторите и произведенията във въпросния задължителен списък; там има неща, без които просто не е мислимо един българин да се мисли за българин и човек с култура. Но също така е факт, че въпреки своята обширност, задължителният списък е отеснял на съвременните деца откъм книги, които им говорят на днешния език за днешните им проблеми, и самите деца търсят книги извън този списък. Накарайте ги да избират между „Мамино детенце“ на Каравелов и „Заедно завинаги, амин“ на холандеца Хюс Кайер. Интересно ми е какъв ще е резултатът…

 

В защита на нашия възрожденец бих казал, че един талантлив учител може да предизвика искрен интерес у децата и към това вече архаично звучащо произведение – например ако го свърже със съвременността като разгледа заедно с тях загадката що за абсурден „образ“ е Иван Нищото и дали сме толкова сигурни, че това Нищо си е останало там, в далечното минало. Да не говорим пък за присъствието на „нашия инфернален коментатор“ (изразът е на доц. Бойко Пенчев) – Бай Ганьо, чиито груби подвиквания и дебелашки смях постоянно ни застигат днес, баш когато сме на път да се възторгнем до сълзи от някой патетичен момент в яркото ни съвремие… Класиката не случайно е така жива, но, оказва се, не е достатъчна, а проблемът е как дете, което едва срича по една страница текст за час, ще се справи и със задължителния списък, и с (пост)модерните изкушения на Библиотеката. 

 

Забелязали сте също, предполагам, че доста по-трудно се намират четива за момчета, отколкото за момичета. Това също е проблем, който трябва да се решава в движение. Имам доста интересна програма за догодина, която съчетава качествена литература с теми и проблеми, близки до онова, което (според мен) интересува тази сложна и трудна възрастова група, а освен това четивата ми разполагат с инструментариум за „закачване“, адекватен (пак според мен) на аудиторията – книгите са жанрово разнообразни, увлекателни, интригата е динамична, има пътешествия, приключения, загадки, магия, смях – всичко, което привлича и увлича, което прави текста „четивен“, но без да е плитък, кух откъм реални за децата проблеми, нито пък противно и фалшиво вдетинен. А кой и колко ще съумее да си вземе от предложеното е следващ въпрос.

 

Но не искам да си оставам само със собствените представи – важно е откъм децата и родителите да идва обратна информация, за да мога да избирам книги, от които наистина да има полза и смисъл.  Ще бъда много благодарен на всеки, който сподели с мен наблюдения за реакциите на децата: какво им харесва, какво не харесват, какво искат да намерят, защо биха (или не биха) предпочели дадена книга пред възможността да гледат същото на филм и т.н. Интересува ме всичко около рецепцията на четенето и литературата, да знам какво мислите, вие и децата.

Поздрави!
Сергей“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s