Трилогията „Танцуващият замък” на Робин Джарвис от самото начало си изглеждаше като нещо, което ще ми се хареса – Young Adult фентъзи хорър, с обещаваща анотация и пищно художествено оформление. Имах добри очаквания от книгите, и още от самото начало искам да ви кажа, че книгите на Джарвис не само ги оправдаха, но и ги надскочиха. По мое мнение трилогията определено надскача нивото на средностатистическото YA фентъзи, което почти винаги успява да е развлекателно и приятно, но далеч по-рядко успява да придобие нужната дълбочина на характерите или пък да се окаже запомнящо се в дългосрочен план. Но преди да се аргументирам, нека направим бърз обзор на историята…

4818948_b.jpg

„Танцуващият замък”, първата част на поредицата на издателство Millenium, всъщност носи заглавието на книга от самата книга. Шепа безделници в търсене на лесни пари нахлуват в запустяла къща с тъмно минало. Надяват се там да открият някакви дребни ценности, изоставени от някогашните собственици. Вместо това намират сандъци, които вместо да са подобаващо пълни с пиратски същровища или някакви скъпоценни антики съдържат купчина илюстровани детски книжки. Така в ръцете на апашите попада и „Танцуващият замък”, написана още през 30те години на миналия век от някой си Остърли Фелоус. Въпросният се оказва окултист, а четивото, което ни е оставил влияе като промивка на мозъка върху всеки, имал нещастието да се зачете дори и за кратко.

 

Наглед безобидната книжка с приказки „Танцуващият замък” те кара не просто да се идентифицираш с героите й, а буквално налива в главата ти идентичността на някой от тях, като междувременно те лишава от спомена за истинската ти същност. Че кой не би искал да е принц или принцеса, или пък смел рицар, или пък богат крал, ще кажете вие, но обсебените читатели са доволни на всичко – паж, коняр, придворен шут… Дори най-безличната роля във вълшебната страна Муункастър е по-примамлива от всичко, което реалния свят може да ти предложи. Естествено, първите жертви на дяволския наратив на Остърли Фелоус са деца и тийнейджъри, но скоро тъмното влияние на книгата се разпространява из цялото градче като чума.

 

Да, наистина, малките градчета, обхванати от демоничен феномен, заплашващ населението не е новост в хоръра, а сме свидетели и на някои други жанрови клишета, но оригиналността на Робин Джарвис  е другаде. Първо, за разлика от множеството подражатели на „Приказка без край”, в които книгите са винаги нещо магическо и позитивно, то тук паралелното измерение, към което „Танцуващият замък” е портал си е жива анти-утопия, а влиянието на самата книга е доста наркотично! Тъй че, имаме си работа с тъмната страна на ескейпизма.

 

Другото, което ми допадна извънредно… какво ти „допадна”, направо си ме грабна, е Мартин Бакстър. Главният герой на книгата е учител в неволя, старомоден тип, който не е никак уважаван, камо ли обичан от учениците си. Човекът обаче е симпатяга, sci-fi фен, отявлен почитател на „Междузвездни войни” и какво ли още не, колекционер на всякакви гийкски чудесии от любимите му филми, и готов да цитира реплики от същите по всяко време.

 

Да дадеш на тийнейджърите (за които книгата е уж предназначена) главен герой учител си е повече от смело. Героят е представен не просто като ходещото клише за учител, но и като съпруг и родител, и това го прави не само далеч по-пълнокръвен от маса Young Adult протагонисти, за които се сещам, но и прекрасна възможност за младите читатели да се озоват „от другата страна на барикадата” и да се поставят на мястото на така недолюбваните учители.

 

Освен гореспоменатото, Робин Джарвис използва всяка удобна сцена в книгата си за язвителен социален коментар към нашето съвремие. Не говоря просто за хапливите референции към Лейди Гага, Х-фактор и Фейсбук. Авторът захапва всичко, от безнравствената и безпътна младеж, през нефункционалността на семейството, до дупките (и кратерите) в образователната система, и пропастта, която зее между целите на училищните институции и реалните преживявания на децата в тях. И преди да попитате, не, книгата не е писана от българин, Робин Джарвис не е псевдоним. Просто това, от което се оплакваме и ние, явно се шири и далеч отвъд родните граници.

 

Единственото, което ме притеснява е, дали след десетина години, когато вероятно поне половината от поп-културните препратки на Джарвис вече ще са отживелица, книгите му все още ще звучат така актуално? За това ще трябва да почакаме и да видим, но към днешна дата писателят е напипал пулса на времето повече от успешно!

А сега, напред към „Танцуващият замък 2: Изроди и лузъри”…

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

StarКнижар

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s