Това, което страшно харесвам в Х. Ф. Лъвкрафт е неговия безформен, безименен, често безплътен ужас! Страхът от неопределеното, от неизвестното, от неосъзнатото… Сенки, спотайващи се в най-дълбоките дебри на подсъзнанието. Лепкавият мрак на кошмарите, заради който те е страх да затвориш очи. А сега майсторът отново е тук, с цели шестнадесет новопреведени разказа, събрани под заглавието „Отвъд стената на съня” (изд. „Ибис”).

Всеки един от разказите е достоен за самостоятелно ревю, но вместо да изразявам захласа си по тази безспорна хорър класика, реших да посоча няколко жанрови момента, с които Лювкрафт се е разписал, и които поколенията разказвачи след него все още използват (или направо експлоатират).

otvad-stenata-na-sanya.jpg

Титулният разказ, “Отвъд стената на съня”, ще ви напомни, че и тези, които смятаме за луди и държим затворени сред тапицирани стени също имат своята гледна точка, която може би е по-реална от всичко, което считаме за истина. В сборника ще станете свидетели на огнения апокалипсис, в който света ни се приближава до слънцето и изгаря бавно под изпепеляващите му лъчи („Краят на човечеството“). Ще срещнете с човекът, който изследва дебрите на извънземни джунгли, не тласнат от любопитство и откривателски дух, а от чисто сребролюбие и алчност… и разбира се, ще си получи заслуженото („В стените на Ерикс“). Ще видите, че арогантната непочтителност и фалшивото чувство за победа не водят до нищо добро („Обреченият Сарнат“). Ще срещнете нищо неподозиращия несретник, търсещ подслон от ужасна бурята и попадащ на нещо много по-ужасно (“Гравюрата”). Мотивът за подземен лабиринт с дебнещи в него гадини също е тук (“Звярът от пещерата”). И още, и още…

 

Сборникът демонстрира едновременно, че всичко, което ни се поднася в нов контекст и нова опаковка вече е било създадено от титаните преди нас, в случая Хауърд Лъвкрафт, и че самият Лъвкрафт съвсем не е така остарял и архаичен, както някои си мислят.

 

А ако считаме Лъвкрафт за един от „Бащите на ужаса”, то тогава Едгар Алан По трябва да е дядото на жанра. И Лъвкрафт се е поклонил пред него в разказа си „Къщата”. Да, явно да се прави омаж изобщо не е постмодернистична тенденция от наши дни 😉

 

А корицата пък е отново майсторско изпълнение с подписа Peter Stan! С риск, някой да ни обвини, че се превръщаме във фен-блог на Петър Станимиров… Сори, не е моя вината, че сигурно половината яки книги, които ми попадат в последно време са с негови корици и илюстрации! Човекът е търсен, и има защо.

Почеркът на покойния Адриан Лазаровски, светла му памет, личи в подбора на разказите и чудесния им превод.

 

Ужасът на Лъвкрафт не е бесен бяг от тълпа кръвожадни зомбита, нито пък е неумолим убиец с безизразна маска, стиснал кухненски нож. Той е нещо много по-древно и много по-първично. И много по-изтънчено. Нещо старо, като самото време, от което не можеш да избягаш. Нещо, което преобръща представите ни за мястото ни във вселената. Със своя плашещ минимализъм Лъвкрафт ни напомня колко нищожни сме всъщност на фона на безмерния космически мрак. Уникална смесица на окултизъм и фантастика! Насладете й се… и треперете!

StarКнижар

otvad-stenata-na-sanya 2.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s