През последните години видяхме не един и два сериала, базирани на концепцията „Как оцелява света след мистериозен глобален катаклизъм / явление”. Във FlashForward хората по целия свят губят съзнание за две минути и седем секунди, а преди да се свестят, част от тях виждат визия от собственото си бъдеще, шест месеца напред във времето. В Revolution оставаме без ток… завинаги? В Jericho координирани атаки разцепват САЩ на отделно управлявани територии и частна корпорация се опитва да замести правителството. В Between са измрели всички възрастни хора. И т.н. и т.н. Телевизиите търсят интересна и провокативна концепция, която по възможност да не изисква страхотно много специални ефекти и висок бюджет, но да грабне интереса на зрителите, и от HBO са намерили такава в книгата на Том Перота „Останалите”.

За какво става дума?
„…ти ще изчезнеш с пуф като пламък на свещ.”

Из „Алиса в Огледалния свят”, Луис Карол

 

И наистина, един ден просто ПУФ! и сума ти хора просто се изпаряват. Хора на всякаква възраст, изчезват поединично или на групи, независимо къде се намират или какво правят, без всякаква следа и без всякакви изгледи за завръщане. Преди минута са били тук. Смяли са се, плачели са, обичали са и са мразели… Някои са се хранели, други са спали, трети са четяли книга… Някои дори сигурно са писали ревю на книга… Струвало ни се е, че ще са с нас и утре, и другата седмица, и догодина, и… едва ли не вечно. И в следващия миг вече ги няма. Без причина. Без обяснение.

193591_b.jpg

Това наистина е концепция, от която може да ти настръхне косата, ако си я представиш в живи детайли. И Том Перота те хвърля в целия този драматичен ужас без изобщо да се церемони.

 

Продължилите да живеят хора наричат явлението „Възнесението”, и май никой няма ясна представа кой или какво стои зад него. Как продължаваш да живееш след нещо такова? Дали някога отново ще можеш да приемеш нещо за даденост? Дали някога ще имаш смелостта отново да се привържеш към някого? Дали утре самият ти няма да се изпариш? Въпросите са много. Дилемите са болезнени. А още по-болезнен е животът без изпарилите се близки хора…

 

Ако някой очаква просветление, възкресение, сълзлив хепи-енд, нека бяга надалеч. Светът на героите е рухнал, животът губи смисъл, и изисква неимоверни усилия да се справиш с болката и да продължиш напред. Особено, когато не знаеш на къде всъщност вървиш.

 

Изглежда, че Том Перота е кадърен писател. Идеята зад романа е доста интересна, по някакъв начин ми напомни всъщност „Първият телефонен разговор с небето” на Мич Албом, макар и стила и атмосферата на двете книги да е напълно различна. Може би заради библейската препратка, може би заради провокативността на сюжета…

 

Проблемът на Перота е, че с такъв сюжет читателят очаква големи отговори и кулминация, която да те удря като с чук. Макар и романът да ми хареса като цяло, струва ми се, че финалните редове ме оставиха някак си „на сухо”… Един вид, „И това ли е всичко?!”, но не защото жадувам за продължение, а защото очаквах повече от „Останалите”. Уви, да навляза в детайли тук би означавало да ви издам финала, а това не мога и не трябва да ви причиня!

 

Е сега, след като приключих с книгата, чувам, че сериалът всъщност покрива целия роман още в първия си сезон. Вероятно вторият ще ми донесе това, което не ми достигна в страниците на „Останалите”.

 

Специална похвала за българската корица, дело на корица на Милена Ковачева. Без много шум, без някакви зрелищни и покъртителни изображения, е уловен и замисъла, и емоцията и атмосферата на романа.

Книголина

9417268_back__b.jpg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s