Навремето си имах един приятел, на име Митко. Той живееше в панелен блок. Точно както и аз, между другото. С приятелчетата от тайфата ловяхме духове под капещите тръби на вмирисаните на мухъл мазета. Затваряхме ги в празни буркани от компот. Търсехме праисторически фосили в изоставените изкопи на недовършени строежи, които „красяха” квартала. Често засядащите асансьори, чиито пластмасови бутони бяха стопени от цигарите на махленски гамени се превръщаха в телепортатори и машини навремето. Балконите ставаха наблюдателници и укрепления.

 

Днес тези времена са отминали. Децата ми имат щастието да растат в къща с дворче, за разлика от татко си. А дори когато посещаваме родителите ми виждам, че кварталът е доста облагороден (вероятно защото е от по-централните – крайните съвсем не споделят тази съдба). Тъй че спомените, които споделих всъщност бяха малко попрашасали… Но ето, че ги изтупах от праха. А поводът да го направя е една прекрасна книга на Зорница Христова, озаглавена „Блок №4”. 

blok 4.PNG

Тук героят е един друг Митко, светлокос и по-дундест от моя приятел от детството. Или поне такъв го виждаме редом с тигъра в красивите, живи илюстрации на Юлиян Табаков. Но приликата между този и другия Митко, и приликата им с мен и толкова много деца, отраснали по панелките е това, че мечтите и въображението ни могат да превърнат и най-сивото и неприветливо място в цветна сцена на какви ли не приключения. Ето, вижте лианите и тигрите!

blok.PNG

 

Чудели сме се защо съседите са така начумерени, докато сме гледали как гълъбите кълват трошички от перваза на прозорците или кацат по антените. А сега някои от нас са се превърнали в такива начумерени съседи, за които надрасканите стени на стълбищата са като бетонен затвор, и с кисели физиономии проклинаме тоя, който изобщо е измислил блоковете.

 

blok1.PNG

 

А знаете ли какво казва по тоя въпрос майката на Митко? Казва, че “блоковете са измислени от един човек, който също обичал да мечтае… Така си мечтаел този човек, но мечтата му се объркала, защото в нея имало хора, а хората са по-непредсказуеми и от тигрите.”

 

Мъдра жена е майката на Митко.

blok2

Зорница Христова се опитва да ни припомни как да гледаме на света около нас с други очи. През цветната призма на детството, благодарение на която навремето същите тия блокове съвсем не са ни се стрували така ужасни… Че ако и вие поотупате детските си спомени за тях, те направо могат да ви се сторят носталгично уютни и мили, по своя си начин… А и най-важното на един дом е с кого го делиш, нали?

 

А заглавието?! Каква прекрасна заигравка! Освен блока като типичния необруталистичен паметник на съмнителния архитектурен вкус на другарите от градското планиране, нали се сещате какво още беше известно навремето като „Блок №4”? Онова вълшебно място, където фантазиите придобиват форма и цвят! Точно като в книгата на Зорница Христова!

blockno4.jpg

Ненко Генов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s