Елена Павлова отново връхлита с фентъзи епос! Изненадани ли сте? Не. Радостни? Естествено! Развълнувани? Разбира се. Но не и изненадани. Създателката на Ринглас Мечоносеца и Драконите на Кавано не е спирала да пише и превежда вече повече от четвърт век. И най-често се труди в безпределните хоризонти на фентъзито и фантастиката.

 

В нейната задруга е и Петър Станимиров! И това е много хубава, но не и изненадваща новина. Съвсем наскоро художникът украси „Две луни” – най-новия сборник с разкази на Елена Павлова. Преди това пък, двамата бяха обединили сили за да доведат Конан Варварина на Робърт Хауърд отново до българските читатели (Елена Павлова като преводач), в неговата най-пълна и най-красиво илюстрирана форма, на която сме били свидетели у нас. А съвсем наскоро дуото се разписа и с прекрасния том 1 на Тарзан от Едгар Райс Бъроуз! (Конан и „Две луни” вече отразихме на „Книжни Криле”, а ревюто на Тарзан иде скоро!)

 

Към Елена Павлова и Петър Станимиров се присъединява и Рихард Вагнер… Чакайте малко, какво? Кой?!?

 

Не, няма грешка. Рихард Вагнер. Точно така, онзи Вагнер. С „Пръстенът на Нибелунгите“, „Тристан и Изолда”, „Летящият холандец“ и още ред други. Композиторът, чиито арии са оставили такава дълбока следа в световната култура, че дори и поп-култура, че днес звучат навсякъде – от най-големите концертни зали и оперни сцени, до „Великият диктатор”, „Апокалипсис сега” и… анимациите с Бъгс Бъни.

 

Моля, да си вдигнат ръката всички, които веднага могат да си затананикат „Ездата на валкириите”! Та-тааа тара-даа-тааа… Аха… Браво.

А сега, да си вдигнат ръката всички, които могат да разкажат историята на „Пръстенът на Нибелунгите“? Хммм… Някой?

Вие, да, госпожо? Имате музикално образование? Е, да това обяснява нещата. Господина там, в ъгъла? Аха, понеже сте доктор по германистика? Разбирам…

А останалите? …

Е, браво! Ха сега, де! Излиза, че средностатистическият българин май си няма и на идея за какво точно става дума в операта.

 

Всъщност, да си призная, не отдавна със съпругата ми гледахме „Зигфрид” на Античния театър в Пловдив, но тогава поради… Какво? Въпрос? „Какъв Зигфрид, нали говорим за Нибелунгите?” … Мдааам, проблемът явно е по-сериозен, от колкото предполагахме.

 

Нека да поясним. „Пръстенът на Нибелунгите” всъщност представлява цикъл, съдържащ в себе си четири части. Това са „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“. Вагнер ги пише в период от над две десетилетия. И така, след като това вече е ясно… До къде бях стигнал?

 

А, да… Всъщност, не отдавна със съпругата ми гледахме „Зигфрид” на Античния театър в Пловдив, и макар да се насладихме на красивата музика и гласовете на тенорите, все пак, поради липсата на субтитри и незнанието на немски, от историята пак кажи-речи нищо не ни стана ясно. Тъй че, спокойно, за всички, които не са в час със сюжета на вагнеровите опери – далеч не сте единствените.

 

Но все пак е жалко, предвид, че става дума за приказен епос, базиран на скандинавски митове и легенди, средновековни текстове и стари германски поеми, чиито корени се крият още преди зараждането на християнството.

 

Дървото на живота, магически пръстени, убийци на дракони… Всичко това го има в либретото на Вагнер! Звучи познато? Да, така е. Защото, както и самата Елена Павлова не пропуска да изтъкне, Толкин, Мартин и Пратчет, наред с останалите литературни идоли на днешното фентъзи, всъщност черпят мотиви и истории от гигантите преди тях. И един от тези гиганти е Рихард Вагнер.

 

И е време някой да осъвремени текстовете на този творец, да ги направи достъпни за днешните читатели, и за онези, които най-много обичат приказките – децата. Защото историите на Вагнер са много повече от клишираната асоциация за дебела леличка с плитки и крилат шлем, която си напъва гласните струни яхнала кон.

13838481_10206674363004584_38421758_o.jpg

С именно с нелеката задача да се адаптира тази оперна класика са се захванали Елена Павлова и Петър Станимиров!

wag1.PNG

Всъщност, работата им е вече наполовина свършена, защото от издателство „Кибеа” вече пуснаха първите два тома – „Рейнско злато” и „Валкирия”. Първите две части от вагнеровия цикъл са вече на лице. А вероятно веднага ще ви направи впечатление и заглавието на поредицата – „Пръстенът на нибелунга”. Това всъщност е правилният превод на оригиналното немско заглавие, макар че у нас е залегнало множественото число.

 

Какво ни очаква в двата тома до тук?

 

„Рейнско злато”

wag2.PNG

Oтĸрийтe cвeтoвнoтo дъpвo Игдрасил, бoговe, джуджета, великани, нимфи, драĸони. Eднo древнo cъкровищe мaми жaднитe зa бoгaтcтвa oчи, нo пpитeжaниeтo мy носи гибeл нa всеки, докоснaл се дo нeгo…

 

„Bалкирия”

wag3.PNG

Дъщерите на Йорд, валкириите, съпровождат до Валхала с летящите си коне героите, паднали в битка. Но смъртта на храбрия Зигмунд ще накара девите воини да се опълчат на своя баща – всемогъщия Вотан. Честта и любовта са поставени на изпитание, магията прекроява съдби, а вълшебният пръстен проблясва в мрака, очаквайки своето време.

13682330_10206674372804829_245742187_o.jpg
Историята е написана изключително четивно и напълно достъпно, но ние друго не сме и очаквали от Елена Павлова. Все пак, макар и стара пушка като писател, тя е млада по дух, и е страхотен (ако не и направо най-добър) избор да се адаптира фентъзи епос за младата българска аудитория.

13681973_10206674367844705_563766442_o.jpg

Същевременно, макар и от издателството да рекламират книгите като заглавия, насочени към децата, а и красивите илюстрации на Петър Станимиров също да подсилват това впечатление, текстът никак не е елементарен, и спокойно би могъл да заинтригува, увлече и достави удоволствие и на по-поотрасналите сред нас. Това е наистина прекрасен (и лесен) начин да се запознаем с обширната германска митология.

13682457_10206674367004684_1982917914_o.jpg

Присъстват вечните теми за любов, предателство, чест, изкупление, приемствеността и конфликтите между поколенията, бунтът на младите (дори срещу самите богове), опиянението от властта и изкушението да използваш силата и превъзходството (понякога дължащо се на магия) за нечисти цели и лична изгода в контраст с трудния път на този, който се е посветил на доброто и правдата, и какво ли не още!

13663393_10206674369964758_161100319_o.jpg

Помолихме авторката да сподели някоя интересна история покрай създаването на книгите и ето какво ни разказа тя:

„Вероятно най-интересната случка е от март миналата година, когато се илюстрираше „Валкирия”. Винаги има някакви разминавания между представата на автора и художника. В случая влизам в една любима работилничка за играчки и кукли да пазарувам най-уникалните мартеници на света, и точно докато разглеждам, ми се обажда Пепи. Провеждаме напоителен разговор за илюстрации със Зигмунд, а очите на майсторката на кукли се ококорват все повече: говорим за това, че „той“ трябва да е без риза и добре, ще махна ризата, но нали ръкавът трябва да се напои от кръвта? Ами добре, крачолът ще се напои от кръв… И той като остане гол… С една дума – беше потресаващ разговор по телефон. Месеци по-късно подарих на майсторката една „Валкирия“ и й показах илюстрацията с окървавения мъж, на когото свалихме ризата в нейната работилница! :)”

13840573_10206674357924457_370124635_o.jpg

Тандемът автор и илюстратор работи в чудесен синхрон! Но тук Елена Павлова ни уверява, че заслугите за прекрасните книги са на по-широк екип:

„Имам удоволствието да „воювам“ по книгите с една страхотна редакторка, г-жа Анита Мечева. Работата на редактора е по принцип силно омаловажавана, особено в детската литература, а реално добрият редактор влага в нея равен дял, заедно с автора и художника – особено в този случай. Заедно с нас с Пепи Станимиров, и г-жа Мечева е вложила душата си в тази поредица! 🙂 Не по-малка е и ролята на страньора (нека я наречем арт-директор), без чиято способност да подреди илюстрациите и да изтъкне достойнствата им… така де. Тоест, тези книги не са „само“ на автора и художника, и нямаше да се сбъднат без другите съучастници.”

13681798_10206674360364518_70093626_o.jpg

„Рейнско злато” и „Bалĸирия” са прекрасно допълнение към личната библиотека на всяко дете и са гаранция не само за разширяване на общата култура и запознаване с безсмъртната класика на Вагнер, но и за наистина завладяващо фентъзи четиво!

13840410_10206674363924607_1855420081_o.jpg

А ние от „Книжни Криле” вече нямаме търпение за „Зигфрид”! А тя е вече написана, редактирана и илюстрирането тече с пълна пара! Чакаме я тази зима! От къде знаем ли? Ами… Едни пиленца ни казаха! Всъщност… Защо ние направо не се оттеглим да си препрочетем книгите, и да дадем думата на тези пиленца?

13933154_1244210978952539_1527523480_n.jpg
Елена Павлова и Петър Станимиров

Елена Павлова: „Хрумна ми да напомня за една поредица, която все остава някак в сянка: удивителният и шашав проект „Пръстенът на нибелунга“, върху който работим вече трета година с Петър Станимиров. Първата книга, „Рейнско злато“, се появи през 2014 г. и веднага беше номинирана в „Бисерче вълшебно“.

Колко „страшна“ е операта и въобще жива ли е още или отдавна се е зомбирала? Ами тя е… вълнуваща. Тя е разкошна. Тя е изумително съчетание от наслада за ухото, окото и ума едновременно (и хей, ако не знаете, даже има екран със субтитри над сцената…) И е жива и прекрасна, и непременно!!! човек трябва да иде да види пълната, жива, вълнуваща се зала на Софийската опера, за да осъзнае, че няма нищо упадъчно или елитаристично в тая работа. Точно напротив.

Та покрай тази стена от размисъл, създадохме с Пепи „Пръстена“: адаптации по либретото на оперния цикъл на Вагнер. Звучи втрисащо елитаристично, нали?

Нищо подобно. „Рейнско злато“ и книжните й сестри са фентъзи приказки на основа на митологията и сюжета на вагнеровите опери и поне за мен ключовата дума е „фентъзи за млада публика“, сиреч Young Adult красоти; и книгите са сплав от текст и разкошни илюстрации „за едно изумително изживяване“ (да перифразирам звучното мотото).

Умря циганката дето ни хвалеше, та… 🙂

За мен лично – не един път съм го казвала – това е възможността едно на милион, веднъж в живота, да изпея арията на „Железния млат“ (съкратената версия!) и писането на тези книги е ненадминато удоволствие.

Съдейки по грейналите лица на онези, които идват за автографи по панаирите на книгата и по изложбите на Пепи – и се връщат за втората, „Валкирия“… – и четенето на тези книги не е лошо изживяване. Задава се и номер 3: „Зигфрид“, през декември има среща с всички на щанда на „Кибеа“ в НДК.

Но: операта е опасно нещо. Елитаристично и упадъчно изживяване. Да сте виждали някой от „Пръстените“ в книжарница? Аз видях – веднъж. И в Гудрийдс никой от прочелите не мацва ни рейтинг, ни ревю. А рейтингът в Гудрийдс е важен, защото е препоръка за нови читатели… и за издателите също. И тези у нас… и онези навън.

Та… Ако ви попадне „Рейнско злато“ или „Валкирия“ в книжарница – хвърлете й едно око 🙂 , а ако ви е на лавицата и сте я прочели – изсипете й две-три звездички в гудрийдса.

Че иначе с железния млат… така де :)”

13646976_10206674362124562_1759752377_o.jpg

Петър Станимиров: „За съжаление аз не съм голям почитател на операта. От всичките четири опери за пръстена единствено харесвам парчето „Полетът на валкирийте“ и всъщност си падам по оперите на Верди, за което Вагнер би ме проклел. Но не за това ми е думата.

Някъде в края на 70-те ми попадна една жълта книжка „Книга за операта“, вътре освен всичко друго имаше и синопсиси на либретата на всички по-известни опери. След като ги изчетох, единсвено ме впечатлиха тези на Вагнер за „Пръстенът на нибелунга“ и оттогава си мечтаех да направя нещо по тях. И така докато с това не се захвана Елена.

Всъщност тя е единствения човек, който е напълно наясно с предисторията, с написването на четирите опери и либретата им. Аз предпочитам вече да чета по темата само написаното от нея. Когато започнах да илюстрирам „Рейнско злато“, все още под влиянието на Вагнер, се опитах да слушам операта докато рисувам, но се разстроих и не издържах. Не се получи! Вдъхновението дойде от това, което написа Елена.

С всичко това, което изписах до тук искам да кажа, че няма никакво значение дали обичате опера, дали обичате Вагнер, книгата е нещо съвсем различно, изцяло авторска, от либретото е останала само основата като и тя е доста преработена заради морално естетични проблеми, които на времето Вагнер не е имал, но сегашните читатели не биха приели. И така се получи едно прекрасно епично фентъзи с много яки положителни и отрицателни герои, с атмосфера и възходяща и увлекателна сюжетна линия.

Сега като илюстрирам третата книга „Зигфрид“ се усещам, че изобщо не мисля за Вагнер, а за Елена и нейната книга. Пък като прочетете книгите, нищо не ви пречи да отидете дори и на опера. Ваша си работа. Не искам да сравнявам Елена и Вагнер (то и не трябва), но мисля, че за разлика от оперите, книгите не са елитарни, напротив, те са достъпни и са доста дорбо и приятно развлечение. Намерете и прочетете „Рейнско злато“ и „Валкирия“ пък наесен и „Зигфрид“, обещавам ви няма да съжалявате!”

13839755_10206674365284641_1778142541_o.jpg

Вярваме ви, г-н Станимиров! Точно нас изобщо няма нужда да ни убеждавате! 🙂

 

13838441_10206674367564698_211909415_o

Ненко Генов и екип „Книжни Криле“

 

 

 

Advertisements

One thought on “„Рейнско злато” и „Валкирия” от цикъла „Пръстенът на нибелунга” – Елена Павлова и Петър Станимиров създават фентъзи епос по либретото на Вагнер!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s