„Тарзан – том 1”! В момента, в който тази книга се оказа в ръцете ми дадох израз на такава дива радост, че околните най-вероятно са си помислили, че подобно на героя от заглавието и аз също съм бил отгледан от маймуни. За щастие, случаят не е такъв. И макар, че особено през междучасията класната ни стая се обръщаше на същински маймунарник (и то съвсем не без участието на моя милост), до Празника на буквите учителката ни все пак някак си съумя да ни превърне в грамотни зверчета, способни да четат и пишат. И слава Богу, защото иначе сега може би щях да работя като експонат в някой зоопарк, вместо да си седя удобно в креслото и да чета (при това с изключителен кеф!) приключенския шедьовър на Едгар Райс Бъроуз.

picture_1779.jpg

 

Точно така, стига лирични отклонения, говорим за най-новото попълнение в Колекция „Върхове” на издателство „Изток-Запад”, което е, както повелява традицията, отново илюстрирано от художника Петър Станимиров, и в прекрасен превод на Елена Павлова. След двата тома с Конан на Робърт Хауърд, сега идва и първия том (от до момента два запланувани) на Тарзан и просто ти се иска да ги разцелуваш тия хора!

Защото ако има герой от pulp ерата, който да може да се мери и по сили, и по популярност с кимерийския варварин, то това е именно храненикът на маймуните!

 

13537570_10153558386961689_3155042401885565770_n

 

Да, това съвсем не е първата поява на Тарзан в български превод, но между великолепното издание с твърди корици, каквото подобава на такава безсмъртна класика, и книжлетата на вестникарска хартия от миналото няма никаква база за сравнение. Да не говорим, че доста от тия книжлета всъщност са окастрени романи, понякога разделени на части, или преиздавани като уж различни книги, но де факто еднакъв текст и превод, но с различни корици и променени заглавия… Най-накрая доживяхме да видим Бъроуз издаден така, както трябва! (Жалко само, че за сега от „Изток-Запад” май плануват само два тома, и в тях със сигурност няма да се смести цялата библиография на Тарзан, разпростираща се в цели 25 романа. Но все пак да се благодарим за тези, пък да се надяваме и на още!)

 

13466426_10153556462041689_8051722396839495384_n.jpg

 

Том 1 обаче съдържа задължителното начало, романът „Тарзан от маймунското племе” („Tarzan of the Apes” от 1912), допълнен от още цели дванадесет разказа, посветени на властелина на джунглите. Изключително подходящ избор, имайки предвид, че част от сюжетите в тези разкази всъщност са предистории, въпреки че са писани едва след като излиза и петия роман за Тарзан.

 

Дузината кратки приключения са обединени под заглавието „Разкази за Тарзан в джунглата” (в превод от „Jungle Tales of Tarzan”, сборника с разказите от 1919). А заглавията на самите разкази са както следва:

Първата любов на Тарзан

Тарзан в плен

Битката за Балу

Богът на Тарзан

Тарзан и червенокожото момче

Шаманът се опитва да отмъсти

Краят на Букаваи

Лъвът

Кошмарът

Битката за Тийка

Шегите в джунглата

Как Тарзан спаси луната

 

13507057_10153570316041689_2487376986335302800_n.jpg

 

Чудя се само едно. Как може толкова години нито едно издателство да не се нахвърли върху толкова известни и обичани литературни произведения, попаднали в public domain сферата? За сравнение, когато паднаха правата на „Малкия принц” сигурно над десет български издателства се втурнаха да го печатат. Е, най-накрая нещата си идват на мястото! А и от „Изток-Запад” не биха могли да изберат по-подходящ момент за издаването на Бъроуз, тъй като интересът със сигурност ще е завишен покрай новата екранизация от Warner Bros.

 

 

Както преди „Тарзан от маймунското племе”, така и преди „Разкази за Тарзан в джунглата” ще откриете и уводни текстове от Елена Павлова, която не просто е превела Бъроуз, но и така си е написала домашното по темата „Тарзан”, че дори да се опитам да ви информирам и аз, ще изглежда, че просто преписвам от нея. Сериозно, в тези страници ще откриете синтезирано и подредено най-важното, което трябва да знаете за автора и неговия най-известен герой, както и за тяхното влияние върху поп-културата в различни части на света. Тъй че, за всякакви би(бли)ографични справки по темата – направо се обърнете към страничките от Елена Павлова, включени в самата книга.

13512056_10153552285361689_4468351260848183026_n.jpg

И романът, и разказите след него бъкат от романтиката и завладяващото очарование на едно по-невинно (и може би, по-наивно) време. Не, не говоря за началото на двадесети век, когато Бъроуз създава своя знаменит герой. Говоря за детството. Защото дълбоко в основите си, Тарзан е приказка, фантазия, мечта…

13567003_10153568114926689_8441142222878838402_n.jpg

 

Някои наричат образите на Бъроуз двуизмерни, а диалозите му дървени, сюжетите пък съшити с бели конци… На всички тях ще кажа „Абе я вървете си четете сестрите Бронте, или Гьоте, или Достоевски, или с каквато там класика обичате да се правите на академици, и оставете да се забавляват тези, които все още не са забравили как да го правят!”. Божичко, как ме дразнят такива литературни снобари с меродавното си мнение, гледащи от високо на всичко, които дори леко намирисва на guilty pleasure! И как се радвам на издателите от „Изток-Запад”, които не вкарват Хауърд, Бъроуз и Верн в някаква серия от рода на „Юношеска приключенска класика” или нещо от сорта, ами им позволяват да бъдат достойно представени в Колекция „Върхове”, редом с Кафка и Сервантес, редом с Дюма и Дикенс.

 

Защото все пак сигурно има защо Тарзан да е все още четен и обичан така масово, вече повече от век след своята първа поява, нали?

13495066_10153550090786689_7140948279539548718_n

А защо това е така? Ами може би защото всеки от нас някога се е чувствал като слабо, малко дете сред стадо мощни горили – аутсайдер в нова среда, където му се е искало да има силата да се докаже и да се пребори с дискриминацията и пренебрежението. Е, да, нашата джунгла, за разлика от тази на Тарзан е от асфалт и бетон, и в нея нещата не са така праволинейни, ясни и справедливи, както ни се струва че е сред дивите животни, но… Не пречи да си помечтаем, нали?

 

А освен това на кой от нас не му се е искало да се окаже наследник на аристократичен род? Или да постави някоя отрепка на мястото й, и за разнообразие да остави настрана обществените норми и да го направи с помощта на мускулите си? На кой от нас не му се е искало да се откъсне от оковите и упадъка на цивилизацията, да бъде господар на съдбата си, да премери сили със самата природа?

 

13510857_10153554293911689_6142466002522561824_n.jpg

 

И сега, нека бъдем честни! Точно понеже повечето от нас дори нямат мускулите и/или уменията да поставят „лошите” на мястото им, а сред дивата природа дълго няма да оцелеем, и скоро ще писнем за сигурността и комфорта на същата оная ужасна цивилизация, от която ни се ще да избягаме… Точно заради всичко това ни е нужен Тарзан!

 

Бъроуз не гони нито прекален реализъм, нито невероятна психологическа дълбочина на героите. Тарзан обаче е едно идеализирано, преувеличено и романтично завръщане към дивото, към първичното, към джунглата, така както и творчеството на Бъроуз е един освобождаващ, непринуден, стремителен полет на въображението към едно вдъхновяващо и окриляващо състояние на духа… Тъй че ако ви е нужна доза ескейпизъм, или ако ви гори жажда за приключения, а наоколо няма лиана, която да грабнете, то грабнете поне „Тарзан – том 1”! Уверявам ви, че няма да съжалявате!

Ненко Генов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s