През 2015 и 2016 проведох в Полша цикъл лекции, озаглавени „Комикс Дискусия”. Част от посетителите бяха големи фенове, със супергеройски тениски и т.н., които оставаха след срещите и задаваха допълнителни въпроси или даваха предложения за теми за следващите срещи. Интересното бе, че друга част от аудиторията бяха хора, които принципно не се интересуваха от комикси. Идваха просто от любопитство, чудейки се какво чак толкова има да им се дискутира на комиксите, че местната библиотека или училище да им посвещава време и внимание. За тях казвах следното:

 

Много ми е странно, когато някой ми каже „Аз не чета комикси!”. Първо, всеки един от вас волю или неволю „чете” комикси под някаква форма – било то серията картинки, която ви обяснява как да си сглобите новата мебел вкъщи, или пък пиктограмите с инструкции за сигурност, които получавате в самолета. И това е секвенцийна история в картинки, т.е. своего рода комикс.

 

Второ, ако някой каже „Аз не чета комикси!” то е все едно да каже „Аз не слушам музика!”. Може би не харесваш класическа музика и слушаш рок, или ако не си падаш по електрически китари, то тогава може би ще ти хареса хавайското укулеле. Но да кажеш, че ИЗОБЩО не слушаш НИКАКВА музика, това си е просто странно. И точно същото е и с комиксите, защото това е форма на изразяване, вид изкуство, носител на истории, и то ВСЯКАКВИ истории, и как може да се ограничиш по този начин и да се изолираш от цяла една форма на изкуство?

 

Но уви, всеобщото впечатление е, че комиксите са или смешки за деца с говорещи животни, или хвърчащи костюмирани културисти с разнообразни свръхсили, които се налагат за щяло и нещяло. Ако и вашето впечатление е такова (а дори и да не е, но ОСОБЕНО ако е такова), то веднага прочетете „Боксьорът” на Райнхард Клайст (изд. „Топ Ню Букс”).

box.PNG

Ето нещо, което не би могло да бъде по-далеч от ширещата се популярност на супергероите или шарените приключения на героите на Дисни.

box0.PNG

Графичният роман на немския автор и илюстратор Райнхард Клайст е биографичната история на Херцко Хафт – полски евреин, преживял ужасите на холокоста, сам прекрачил не една и две морални и етически граници, за да осигури собственото си оцеляване до края на Втората световна война, след което се издигна до статуса на професионален боксьор в САЩ, и след бурна но сравнително кратка кариера поема ролята на глава на семейство.

box1.PNG

През 2014 „Боксьорът” получава номинация за наградата Ignatz – едно от най-престижните отличия за комикси и графични романи. Ако наградата Eisner е Оскарът на комиксите, то Ignatz е еквивалент на награда от Sundance Film Festival. Това трябва да ви е достатъчно, за да сте наясно, че творбата на Клайст е далеч по-инди и артхаус от известните марки и заглавия на големите комикс издатели. Т.е. „Боксьорът”  е едновременно четиво, идеално за истински ценители, и чудесно заглавие, с което да убедите дори и най-големите литературни сноби, че и комиксите също са форма, в която можете да разказвате дълбоки и стойностни сюжети, които по нищо не отстъпват на белетристиката.

box2.PNG

Главният герой е далеч от образа на възвишения страдалец, който въпреки заобикалящите го ужаси на войната успява да запази своята човечност. Тук няма идеализация, няма романтичен ореол. Херцко Хафт прави каквото може, оцелява както може, и един сив образ, предаден в черно-белите рисунки на Клайст. А читателят изпитва смесени чувства, от съчувствие и състрадание, до презрение и възмущение.

box4.PNG

Единственото „смекчаващо вината обстоятелство” е, че Херцко Хафт прави каквото може и както може за да се спаси. Той е продукт на своето време и историческата реалност – син в многодетно семейство, чийто баща умира рано, Хафт е принуден да се бори за насъщния от малък, а когато е на 14 избухва Втората световна война.

box5.PNG

Всъщност, преди кариерата си отвъд океана след края на войната, Хафт се боксира за развлечение на нацистите. Член на SS забелязва физически дадености у момчето и го тренира, превръщайки го в атракция за германските военни. От 1941 до 1945 Хафт е концлагерист, и преживява редица неравни мачове, обикновено завършващи по един или друг начин със смъртта на противника.

box7.PNG

Кой знае, може би „Боксьорът” дори представлява един вид изповед? Изповед, на един обикновен човек, който съвсем не се гордее с всичко, което е извършил през тежките години от живота си. Защото историята на Херцко Хафт е преразказана от Клайст на базата на биографичен роман, написан от сина на боксьора по разказите на самия Хафт.

box3.PNG

„Боксьорът” далеч не е единствената биографично-документална работа на Райнхард Клайст. Други негови графични романи разказват за живота на Джони Кеш, Фидел Кастро и загиналата през 2012 сомалийска спринтьорка Юсуф Омар. Лично аз бих се радвал ако видим преведени и други негови графични романи.

Ненко Генов

box6.PNG

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s