„Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията” (Какво заглавие само! Опитайте се да го повторите няколко пъти като скоропоговорка!) е една от историите на немския майстор-разказвач Михаел Енде, която българските деца познаваха още преди да се появи превод на книгата! Преди петнадесетина години по вече несъществуващия ТВ канал Fox Kids (който известно време беше и детски блок на bTV) излъчваха немски анимационен сериал, под заглавието „Абра Кадабра” (Wunschpunsch в оригинал). Спомняте ли си?

Всъщност, навремето дори не бях обърнал внимание, че сериалчето е по Михаел Енде! Затова, когато години по-късно ми попадна книгата „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията“, издадена от „Дамян Яков”, първоначално имах усещане за deja vu! Чакай малко… Гарванът Якоб (българския дублаж беше Джейкъб) и котаракът Маурицио са ми адски познати… Маледиктус Червус (в дублажа Магът)… Да! Няма грешка!

Това явно е първообразът на веселото сериалче за гарван и котарак, които редовно спасяват града от злокобните опити на своите господари, магьосник и вещица, да причиняват различни злини и бедствия с помоща на свръхестествените си способности.

me.PNG

Велзевул Ирвитцер и леля му, Тирания Вамперл, имат квота ужасии и страхотии за изпълнение, с които да тормозят света, но тъй като не са особено кадърни, а и злите им магии постоянно биват осуетявани от Маурицио и Якоб, работата им постоянно е под нормата. Да ги надзирава и мотивира по най-заплашителен начин се е заел Маледиктус Червус, демоничен пратеник на адските сили, за които работят Велзевул и Тирания. А котаракът и гарванът, уж верни домашни любимци, всъщност действат под прикритие и саботират плановете на злосторниците.

 

Разликите между книгата и филмчето обаче са значителни, както често се случва при екранни адаптации на литературни източници. Първо, оригиналът на Енде е значително по-стегнат и бърз. Вместо 52 епизода имаме малко под 200 страници, чието действие се развива в новогодишната нощ, известна още като нощта на Св. Силвестър. Якуб и Маурицио са в надпревара с времето за да не започнем Новата Година с поредица от бедствия, епидамии и екологични катастрофи.

 

Второ, атмосферата на книгата е значително по-мрачна от шарената анимация от телевизията, и то не само защото историята се случва предимно нощно време. „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията” ме убеди, че явно не съм познавал творчеството на Михаел Енде особено добре. Не бях очаквал от автора на „Приказка без край” да успее да вкара такава доза черен хумор и завоалирани препратки към теми, които далеч не са детски.

 

Ако четете внимателно всъщност ще забележите полу-прикрити загатвания за клади и лов на вещици, и дори за употреба на наркотични вещества! В книгата има цяла сцена, която е директно описание на приемане на LSD! Направо не можах да повярвам, и си направих труда да потърся част от текста на немски, за да се убедя, че това не е някаква странна случайност при превода на книгата. Не е!

 

С цел „пътуване в четвъртото измерение” Велзевул и Тирания си инжектират безцветна течност, която ги кара да получат серия от халюцинации, а етикетът на субстанцията е озаглавен „Luzifers Salto Dimensionale“. Макар, че това вероятно би убягнало на малките читатели, намирам го за силно обезпокоително съдържание за детска книга. Дори ако изтълкувам сцената като анти-дрога предупреждение (а тя определено не звучи точно така), пак алюзията е прекалено директна и ме кара да се чувствам некомфортно при мисълта, че такова съдържание се е прокраднало в тази приказка.

 

Може би „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията” просто е предназначена за по-големи читатели, макар че не мисля, че приключенията на гарван и котарак ще са така интригуващи за тийнейджъри. А може би Енде просто е вмъкнал в романа си елементи, които да бъдат забелязани единствено от родителите.

 

Във всеки случай, това е една доста любопитна, интересна и провокативна книга, която не само забавлява и развлича, но и предоставя поле за анализ и дискусия. Макар и детско четиво, което феновете на „Приказка без край” и „Джим Копчето” не трябва да пропускат, текстът на Михаел Енде все пак съдържа елементи, на които родителите вероятно биха искали да обърнат внимание.

Книголет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s