От малък си падам по индианците. Че кое момченце не си пада по тях! Дали познати от рисунките в уестърн комиксите в списание „Дъга”, или под формата на пластмасови фигурки от някое стрелбище, дали смели герои в книгите на Карл Май и Майн Рид или пък яхнали буйно препускащи коне на екрана (често изиграни от Гойко Митич) – индианците винаги са били на почит, неразделна част от детството. Дори из старите семейни албуми трябва да има някъде снимки на моя милост от маскарада на един летен лагер – изрисуван с водни боички в цветовете на войната, въоръжен с пластмасова томахавка и с корона от разноцветни пера на главата. През 90-те пък сестричката ми, като много други момиченца, се прехласваше по „Покахонтас”…

7i1f.PNG

Много години по-късно имах възможност да се завърна към това детско увлечение, но с много по-голямо задълбочаване. На бъдещата ми съпруга й предстоеше да защити дипломна работа, разискваща ролите на животните в митологията на американските индианци. И аз покрай нея се потопих в света на духове и тотеми, на хитри койоти и мъдри гарвани.

7i1b

Изпитах радост и удовлетворение от тази моя среща с богатата култура на коренните американци и жадно прочетох няколко тома с техни митове и легенди. Но изпитах и известно съжаление към нашите бледолики братя, и особено към децата, които никога не са се докосвали до този извор на приказки, изпълнени древна мъдрост и тиха, поетична красота.

biz3.PNG

Сега такава възможност обаче ни предоставят от издателство „Изток-Запад” с преводите на две от книгите на Пол Гобъл – американски автор и илюстратор на детски книги, чийто специалитет са преразказите на приказките на северноамериканските индианци. И макар, че библиографията на Пол Гобъл е повече от богата и авторът многократно е награждаван за своите произведения, от „Изток-Запад” са подбрали да преведат действително две от най-пленителните и красиви приказки.

7i1.PNG

Първата от тях се нарича „Седем братя и една сестра” и разказва за предчувствието на младо момиче, че някъде далеч на север я очакват нейните седем братя, която тя никога през живота си не е срещала. Момичето приготвя одежди за своите братя и напуска родителите си и народа си, отправяйки се на дълго пътуване към хоризонта…

biz1.PNG

Втората приказка е озаглавена „Бизоновата жена” и в нея читателите ще открият история за безпрекословна любов, за силата на индианското семейство и неразделната му връзка с природата. Млад ловец бива възнаграден за своето уважение към народа на бизоните като получава от тях красива жена за съпруга. Ражда им се дете, но останалите членове на племето отказват да приемат новодошлите. Веднъж превърнали се в обект на неприязън и подигравки Бизоновата жена и Момчето Теленце напускат племето, но ловецът е твърдо решен да ги последва и с цената на всичко да бъде отново с тях.

7i1a

Верни на индианските традиции, историите от книгите на Пол Гобъл съдържат елементи, разказващи за връзката между човек и природа, обясняват природни явления или подчертават важността на животинския свят, засягат морални и етически ценности и ни дават урок по живот. Художникът демонстрират дълбоко познание на племенните култури на Северна Америка и преклонение пред техните визуални елементи и характеристики. Илюстрациите са издържани в разпознаваем стил, преклонение пред племенния символизъм.

7i1e.PNG

„Седем братя и една сестра” и „Бизоновата жена” са далечно ехо от една отминала епоха, чудесен писмен преразказ на предаваните от уста на уста легенди на американските индианци. И нека и малки и големи да поспрат за момент и да се заслушат в това ехо…

Ненко Генов

 

7i10.PNG

Ето и допълнителна информация за Пол Гобъл от сайта на „Изток-Запад”:
Пол Гобъл открива магията на природата още като дете. Оттогава са и първите му опити в рисуването, окуражавани от майката на момчето. Тя му чете книгите на Ърнест Т. Ситън и Арчибалд Билейни, по-известен с индианското име Сивата Сова. Пол е силно заинтригуван от коренните жители на Северна Америка, техния традиционен бит и светоглед. Когато попада на творби за живота на знаменития лечител и прорицател на сиуксите Черния Елен, интересът му към индианците се превръща в любов за цял живот.

 biz2.PNG  

През 1959 г. Гобъл пътува до САЩ. Там гостува на няколко племена, участва в индиански празненства, посещава музеи и исторически места. През 1969 г. излиза първата му книга „Разказът на Червения Ястреб за последната битка на Къстър“. В нея Пол Гобъл представя своя неповторим стил на илюстриране, както и таланта си на разказвач. Всеки детайл от нарисуваните цветя, птици, индиански облекла и предмети е верен на природния или културно-исторически оригинал. Следват още редица творби, които утвърждават името му едновременно като новатор и пазител на старинни истории, предания и умения.

biz5.PNG

    През 1977 г. Гобъл окончателно се премества в САЩ. Ритуално осиновен от правнука на известния сиукски вожд Червения Облак, той получава името Малкия Гръм. Детските му интереси го отвеждат далече – и в пряк, и в преносен смисъл. Книгите му получават признанието на милиони читатели; те му донасят „Кейлдкот Медал“ и други престижни награди, а преди всичко – обичта и възхитата на малки и големи. Индианците смятат Пол Гобъл за човек със специална дарба, който чрез магията на словото и майсторството на картините си разкрива красотата на природата, на старите легенди и традиции по един вълшебен, но и разбираем за всички начин. Днес той живее със съпругата си Джанет в Рапид Сити, близо до свещените за много племена Черни хълмове в щата Южна Дакота.

Творбите на Пол Гобъл са прекрасно съчетание на автентични модели и съвременно художествено майсторство.

Ню Йорк Таймс

biz4.PNG

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s