Окса Полок e името на главната героиня от едноименната поредица от шест фентъзи книги, написани от Ан Плишота и Сандрин Волф. Не, че има малко младежко фентъзи на пазара, дори тъкмо обратното. Като че всяко второ издателство се състезава за популярност, превеждайки хитови и не чак дотам хитови поредици от английски, в търсенето на следващия Хари Потър. Но все пак реших да пробвам книгите за Окса Полок (издателство „Рива”), тъй като проучвайки поредицата се натъкнах на няколко интересни факта.

Първо, серията е превод от френски, а не от английски. С френския ме няма хич, така че това е рядък шанс да видя как френската детска литература отвръща на инвазията на англоезичното YA фентъзи. Преводът е дело на Радост Владимирова.

oksa6.PNG

Второ, до колкото разбрах, ръкописът на авторките Ан Плишота и Сандрин Волф първоначално е бил отхвърлен от издателите. Но вместо да се откажат от проекта, двете жени, по професия библиотекарки (и какво ли не още), издават първата и втората книга сами. Поредицата набира популярност, Окса Полок си спечелва доста фенове, а издателствата най-накрая решават че и те могат да спечелят… И така Ан и Сандрин се сдобиват с договор и безпроблемно издават и останалите книги.

Anne Plichota and Cendrine Wolf

Трето, на доста места рекламират Окса Полок като френския Хари Потър, на което самите авторки отвръщат с изявлението, че ако някой прави това сравнение, то явно не е чел книгите им. Е, може да си поиграем на „открийте разликите”.

oksa7.PNG

И четвъртото, което вече окончателно запали любопитството ми към Окса е, че Ан Плишота е с украинска жилка, част от събитията в книгите са до някъде инспирирани от детските й спомени от Украйна и шумната й (подпийваща си) баба. Дори името на героинята идва от Оксана, името на бабата на Ан. (После, вече четейки книгите, разбрах, че бабата на Окса Полок пък се казва Драгомира) Това ме накара да мисля, че в конкретно тези фентъзи книги може да има нещо по-източноевропейско и по-славянско, с препратки към нашата митология.

 

И така, подхванах книга първа, „Невидимият свят“. Книгата ме остави с противоречиви усещания. Като цяло ми хареса, съвсем прилично се представя на фона на останалите заглавия, яхнали вълната след Дж. К. Роулинг, и би трябвало да е конкурентно способна поредица. Но дали ще успее да ме задържи за още цели пет книги?

oksa_.PNG

В крайна сметка, плюсовете на „Невидимият свят“ са значително повече от минусите, и първия роман за Окса Полок се представи достатъчно добре, за да продължа нататък. Книга втора – „Гората на изгубените”! Личи си, че авторките се стараят усилено да заплитат вълнуваща интрига, има ги елементите за търсенето на себе си, личното израстване, поемането на отговорност за себе си и за другите, на лице са магията и вълшебното, и дори тези фентъзи елементи се стараят да не преизползват вече установени жанрови архетипи, а да поднесат нещо ново, с повечко въображение.

oksa5.PNG
Колкото и да бяга от едни клишета обаче, серията изпада в други. Да, наистина не е Хари Потър, но не е и второто пришествие на юношеското фентъзи. Имаме главна героиня, която за разнообразие не е сираче, нито пък родителите й са отвлечени от тъмни сили… Дори не е някакъв кой знае какъв изтърсак или отритнат от света аутсайдер… Тя е всъщност с доста добро самочувствие, пада си по нинджи, кара ролери, и други такива „нормални неща”. Но отново всичко започва с преместване на ново място и ново училище… Ама стига с това велико преселение на народите, де!

oksa b2.PNG

Но пък излиза на яве, че семейството на Окса всъщност произхожда от невидим за хората свят (не Страната на Оз обаче, ами Едефия), били са принудени да напуснат, и единствената им надежда да се върнат някога там е, разбира се, Окса. Която пък, съвсем подобаващо, започва да открива свръхестествените си заложби, тайнствен белег, и т.н. Скоро изчезва и най-добрият й приятел, Гус, и всичко изведнъж лежи на плещите на тринадесет годишното момиче… С известна помощ от бабата и менажерия чудновати магически същества.
oksa1.PNG
Сякаш Ан Плишота и Сандрин Волф се страхуват да избягат напълно от коловозите на YA фентъзито и да поемат по абсолютно своя пътека. Книгите определено са над средното ниво, но въпреки това, имало е потенциал за повече!
И тъкмо, когато си казах, че историята върви в добра насока и ми става по-интересно накъде ще се развият нещата… Обръщам внимание на факта, че втората книга, „Гората на изгубените”, е издадена още през 2014. Дали ще видим третата на български? Обнадеждаващият факт, е че първата е пусната през 2012, така че ако от „Рива” правят две години пауза между книгите, може би сега му е времето за трета? (Въпреки, че намирам този дълъг промеждутък за доста странно решение… Особено при факта, че шестата и последна книга е издадена през 2013. Няма ли с такива дълги паузи читателите да изгубят интерес, или да позабравят предходните книги, чакащи следващата?)

oksa2.PNG

Не зная дали книгите от серията са такава мания в родината си, но смятам, че определено има доста читатели, които да заинтригуват и в България. А на запад има и проект за превръщането на поредицата Окса Полок в шест часов мини-сериал, и честно казано, ако концептуалните рисунки бяха използвани като корици на книгите, вероятно поредицата щеше да се продава доста повече! Прилагаме някои от тях към ревюто.

oksa3.PNG

След шестте части на Окса Полок двете писателки продължават съвместната си работа и пускат още две фентъзи серии… Което (не задължително, но би трябвало да) значи, че със следващите им книги вероятно са натрупали опит и стават все по-добри от предходните. И ако това е така, то нека и ние да имаме шанса да прочетем докрай приключенията на Окса Полок!

oksa4.PNG

Книголет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s