Айзък Азимов. Един от най-големите писатели на двадесети век, оставил дълбок отпечатък в световната литература и култура. Произведенията му са оказали влияние на хиляди творци, учени, изследователи и изобретатели. Титан на научната фантастика. Пророк.

Има автори, за които каквото и да кажем все ще е малко, и Азимов определено е един от тях. А днес ще поговорим за две от неговите най-емблематични истории, събрани под една корица. Това е сборникът „Роботите – том 1”, издаден от ик „Бард”, съдържащ „Стоманените пещери” и „Голото слънце”.

bard

Трудно е да се ревюира Азимов. Освен, че книгите му са вечна научнофантастична класика, освен че са написани с майсторство и размах, те съдържат и толкова много слоеве, които си заслужава да бъдат дискутирани и анализирани, че свят да ти се завие. По Азимов се пишат цели томове с академични трудове, тъй че дори няма да претендираме за изчерпателност с това ревю.

 

И двата романа, включени в „Роботите – том 1” са обединени освен от общия мотив за перфектните алтернативи на човешки същества, механични създания с позитронни мозъци, и от своя под-жанр. Освен че ни пренася в едно хипотетично бъдеще и ни кара да се сблъскаме с хилядите дилеми и противоречия на перспективата да съжителстваме с изкуствен интелект, Азимов смесва научното с криминалното. И „Стоманените пещери”, и „Голото слънце” са яка сплав на сай-фай и ноар, научнофантастичните идеи са преплетени с детективска история.

 

Вижте как Азимов използва двата жанра като един! Детективската история е неговия сюжет, движението на историята, мистерията, забавлението. Научната фантастика е неговата възможност да пренесе детективския под-жанр хилядолетие в бъдещето, но и да посочи с пръст към хоризонта, в посоката, в която сме се отправили, и да ни попита дали наистина искаме да стигнем там.

 

Или иначе казано, Азимов прави това, което трябва да прави един добър писател-фантаст. Забавлявайки да зададе въпроса „Какво би станало, ако…?”, „Как би реагирал ти, когато…?”. Дали става въпрос за контакт с космически цивилизации или извънземно нашествие, пътуване във времето или полети със свръх-светлинна скорост до пределите на вселената, клониране или нано-технологии, телепатия или телепортация, най-важното се не приключенията, които произлизат от всичко това, а етическите проблеми и моралния избор, пред които ще се изправим всички ние.

 

Е, в случая темата са роботите. Освен да предостави на читателя реалистична картина на бъдещето на нашата цивилизация, авторът ни дава и тонове храна за размисъл. Кара ни да се изправим пред хилядите парадокси, които би породило широкото използване на роботи, на нечовешки хуманоиди с и изкуствен интелект. На промените върху начина ни на живот, на плюсовете и минусите, на непредвидените проблеми, които възникват, когато с прибързан ентусиазъм прегръщаме новата технология и се впускаме в бяг към бъдещето. Готови ли сме и искаме ли да съжителстваме с изкуствена форма на живот?

 

Откъм структура, и „Стоманените пещери”, и „Голото слънце” се заиграват с жанрови архетипи и умело ги експлоатират в научнофантастичен контекст. В „Стоманените пещери” имаме мотива за неохотните партньори, за проблемния екип, тандема на противоположностите, познат днес от толкова много полицейски филми. В „Голото слънце” имаме героинята Гладиа Делмар, фатална жена от бъдещето и класически случай на… Упс, за малко да издам ключова информация от историята! А който иска анотации, може да ги прочете и другаде.

 

Важното е, че това, което Азимов е направил жанрово преди повече от половин век е било стъпка в неизследвана територия. Дали е подозирал, че парива пътя за киберпънк теченията във фантастиката? Без „Роботите” на Азимов днес съвременната поп-култура едва ли щеше да има заглавия като „Блейд рънър”, „Изкуствен интелект”, „Chappie”, „Ex Machina” или „Ghost in the Shell”.

 

А говорейки ни за нашето бъдеще, той едновременно ни кара да се замислим и над проблемите на нашето настояще. Простичък пример – дали има предубеденост и дискриминация между хора и роботи, или тя е на базата на етнос, расова принадлежност, социален статус, сексуална ориентация и пр. – посланието е едно и също.

 

Прочетете обаче този сборник и ще се уверите, че освен с богато въображение Айзък Азимов е надарен с предвидливост и пресметливост, които го превръщат не просто в писател-фантаст, но в социолог-футурист. Произведенията му са изпреварили с цели десетилетия своето време, и кой знае… може би са изпреварили дори и нашето.

И за финал – един поздрав за ценителите!

 

StarКнижар

 

 

 

 

 

 

Advertisements

One thought on “„Стоманените пещери” и „Голото слънце” в „Роботите – том 1” от Айзък Азимов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s