Понякога поглеждам към класиката, която е останала като крайъгълен камък на културата от даден период и се питам, дали Дикенс, Твен или Верн са предполагали, че книгите им ще продължават да бъдат четени и през следващото хилядолетие? После поглеждам към днешните бестселъри, хитове в книгоиздаването, често филмирани от холивудските светила, и си задавам въпроса дали някое от тях ще продължи да буди интерес у бъдещите поколения в такъв мащаб. Коя днешна книга ще се присъедини към пантеона на бъдещата класика?

 

Много рядко имам сигурен отговор на този въпрос, но в случая с „Изобретението на Хюго“ от Брайън Селзник (изд. Millenium), струва ми се, че това е една от тези книги, които тепърва ще бъдат четени!

hugo1

Това е книга, пълна с образи, а казват, че един образ казва повече, от хиляда думи. Тъй, че да се опише „Изобретението на Хюго“  само с една дума би било невъзможно. Но ако въпреки всичко опитам, до думата би била „шедьовър”…

 

Повече от половината от 544-те страници на книгата представляват авторовите рисунки. Не ги наричаме илюстрации, защото те не илюстрират написаното. Те го допълват. Текст и детайлни черно-бели графики се допълват взаимно, разказвайки заедно една история и превръщайки „Изобретението на Хюго“ във визуално-литературно пиршество за читателите. В известен смисъл, книгата вече е била наполовина филмирана от самия Брайън Селзник, преди още Мартин Скорсезе да седне зад камерата на нейната кино-версия. От текст очите ви неусетно се плъзгат по страници и страници с увлекателни рисунки, които поемат щафетата, там където думите свършват. А тези рисунки са така добре режисирани, с драматични ъгли и светлосенки, от общ план към детайл, че са като плавен сториборд, който въображението ви с лекота ще анимира.

hugo3

Творението на Брайън Селзник (защото това в никакъв случай не е просто роман!) е любовно писмо към забравената романтика на една отминала епоха – епоха на целулоидни ленти и зъбни колела, в която димът на парните двигатели и електрическата искра се срещат и дори съжителстват, преди едното да замени другото.

hugo5

Париж, 1931 година. Сирачето Хюго Кабре е почти невидим сред глъчката на просторната ЖП-гара, която нарича свой дом. Момчето прекарва дните си обгрижвайки механизмите на големите часовници на гарата, постоянно усъвършенствайки своите познания и умения. Негово притежание се оказва един стар, развален автоматон – механичен човек, криещ тайна, вероятно свързана с миналото на младия Хюго. В нейното разбулване се включват и импулсивно и смело момиче и опърничав майстор на играчки на преклонна възраст. А собственикът на автоматона е не някой друг, а една реално съществуваща историческа фигура – магьосникът на нямото кино, пионерът на приказното пред камерата, самият Жорж Мелиес.

hugo2

Ако това име не Ви говори нищо, то моля прочетете статията на колегата Ненко Генов – http://nsg1138.blogspot.com/2009/12/blog-post.html Запознайте се с човекът, на когото модерното кино дължи толкова много, и ще изпитате още по-голямо удоволствие от „Изобретението на Хюго“, в който мит и исторически факти се преплитат в едно.

„Изобретението на Хюго“ е книга-събитие, която е нещо много повече от четиво – тя е преживяване.

hugo4
Гледайте и страхотния видео материал на колегите от „Аз чета”, с обширен разговор с преводача на книгата, Светла Христова, и завършващ с трейлъра на филмовата адаптация от Мартин Скорсезе!

Книголет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s