Има нещо, което ме кара да се връщам към скандинавската детска литература отново и отново. Или по-точно – много неща! Дали ще бъде волния полет на въображението и прекрасно уловените мигове на детството в книгите на Астрид Линдгрен, или пък съчетаващите философска меланхолия, семеен уют и бохемски дух приказки на Туве Янсон, едно е сигурно – северните разказвачи са неподражаеми. (Дебютното ревю на „Книжни Криле” също е посветено на един от тези разказвачи – Мария Пар и нейните красиви истории „Вафлено сърце” и „Туне Глимердал”.) Тъй че никога не пропускам възможност да прочета новопреведена книга, идваща до нас от по-горните части на глобуса. Уж съм се настанил удобно във фотьойла си, а всъщност се оказвам сред фиордите!

 

И дума да няма, „Лео и Май”, дебютният роман на норвежката писателка и поетеса Сюне Леа, веднага предизвика любопитството ми, дори само защото идва от далечно Осло! А за превода благодарим на Анюта Качева и издателство Ергон.

192151_b

Романът е историята на двете деца, носещи имената от заглавието – слънчевата, жизнерадостна Май, обградена от топлина, обичана от любящото си семейство, и нейния приятел Лео, тих, вглъбен, дете на нощта, което животът е наказал с един по-къс крак и баща-насилник.

 

Да, това е една от онези книги. Ужким в книжарниците я нареждат сред детските, а се оказва, че може би не й е точно там мястото. А ние, от „Книжни Криле”, такива книги обичаме най-много! Всеки е бил дете, и фактът, че една история е подходяща И за деца, не значи, че тя трябва да се подминава от възрастните. Уви, в книжарниците и библиотеките май не се сещат да отделят рафтчета за подобни книги, които са всъщност подходящи и стойностни за всяка една възраст, пък било то и уж насочени към децата. Не веднъж съм се сблъсквал със ситуация, в която препоръчвам книга на някого и отговорът е „Ама тя тази не е ли детска?”. В случаи като „Лео и Май” настоявам – не, не е! Не САМО детска. Това са историите, които ти доказват, че за щастие има и писатели, които не подценяват детската аудитория, и за това и ние не трябва да подценяваме нищо, на което някой (може би неблагоразумно) е лепнал етикета „за деца”.

 

И когато става дума за строгост избиваща на домашно насилие, за престъпно тежката ръка на изгубил самоконтрол родител, не можем да не се запитаме – подходящо ли е наистина това четиво и за младите? На това притеснение, бих отговорил така: Сцените, които в детайли биха били отблъскващи, всъщност са предадени загатнато и с такт, но достатъчно добре скицирани, че да му стане на читателя ясно за какво става дума.

 

На какво ще ни научи тази книга? Сюне Леа поставя въпроси, но не дава отговори. Защото отговори на някои въпроси просто няма. Или пък има безброй отговори. Защо светът е такъв, какъвто е?

 

Това, което Сюне Лея ни дава обаче е много храна за размисъл. И възможността да преосмислим и оценим всичко, което сме достатъчно щастливи да имаме, и да осъзнаем, че не всеки е бил благословен като нас.

„Лео и Май” е красива, поетична и трогателна приказка за приятелството, за израстването, за приемането на другия, за светлата и тъмната страна на живота, които са неразделни… Това е история за загубата на детската невинност, и за нейното съхраняване въпреки всичко!

Книгокрил

lea

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s