Здравей! Вече представихме твоите две книги-игри за Котарака на „Книжни Криле“, както и доста други издания на „Сдружение Книги-Игри“… Но все пак, представи се на тези, които не те познават. Кой се крие зад псевдонима Ал Торо?

> Никой не се крие зад него, аз съм си 🙂 За тези, които не ме познават – ами, човек като вас, който обича книгите и игрите от всякакъв вид – настолни, ролеви, компютърни, книги-игри и какви ли не още. Освен да играя, обожавам и да творя – правил съм от всички гореизброени, поне по няколко. Паралелно със създаването на игри, което временно ми беше и основна професия, се занимавам и професионално с „програмиране на вграден софтуер“ – също като при Чандлър от „Приятели“, никой не е съвсем наясно какво точно означава професията ми; почти толкова креативна и интересна като правенето на игрите е. От Варна съм, но живея в София с жена си и двете си малки деца (ама да не си помислите сега, че съм дърт, ей)!

655-402-aleksandyr-torofiev
Ал(ександър) Торо(фиев)

Снимка: Антон Меляков / Vesti.bg

 

А защо всъщност избра да пишеш под псевдоним? Предполагаме, от уважение към старата традиция в книгите-игри авторите да остават инкогнито?

> Едно време идеята е била повече да се търсят „западняшки имена“, защото бумът на книгите-игри беше малко след падането на комунизма, а тогава имаше жажда за западна култура и така (на теория) се продаваха по-добре. Иначе относно „оставането инкогнито“ – ако някой си измисли псевдоним Ал Торо, за да скрие името Александър Торофиев, не се е справил много добре, нали така? Аз просто отдавам чест на традицията в интерактивния жанр, която е огромна част от моето детство.

 

Къде беше ти през 90-те когато книгите-игри бяха завладели пазара и имаха легиони от фенове?

> Вкъщи, четях ги. Или играех на Nintendo и Sega mega drive. Или на игрището, играех футбол, волейбол и баскетбол; на лимки, фунийки и на стражари и апаши. На плажа във Варна. На село, при баба и дядо, където карах по цял ден колело от Дунава до изоставеното летище, ловях риба, шляпах карти, играех на асоциации и филми, ядях любеници и друга истинска храна с качество, което сега не може да се намери. Още – по тийнейджърски купони из вили, паркове и апартаменти. На всичките тези места.

 

А как се запали ти по книгите-игри? И кои са любимите ти автори и заглавия?

> Помня го ясно, на пазара на Чаталджа във Варна един приятел, Марто, ми каза, че трябва задължително да ги пробвам. „Ако не ти хареса, аз ще ти дам парите за книгата“. Първата ми беше „Свръх разум“ и след като я прочетох, не можах да заспя цяла нощ, идеята ме обсеби тотално. На времето Блонд ми беше любимият автор с неща като „Сонора“, „Синът на пустинята“, поредицата за Валенс, „Роди се сянка“ и т.н. Сега като препрочитам старите КИ харесвам повече Майндкрайм и Уолъмбъри – „Пробивът“, „Златния оракул“, „Тъмната страна на земята“, „Реката…“, „Гримоар“, „Господарят на животните“, „Конникът на апокалипсиса“ и т.н. – имам десетки любими. Джордж М. Джордж и Върджил Дриймънд също имат страхотни попадения. Всеяден бях и още съм J

 

Защо според теб изчезнаха книгите-игри, и то така изведнъж? Какво доведе до внезапното спиране на жанра след години на високи продажби и небивал интерес?

> Когато има повече варианти за забавления, всяко от тях получава по-малко внимание. Разликата между началото на деветдесетте и „както и да се нарича нулевото десетилетие“ е направо огромна в това отношение – компютърните игри със сигурност са солиден фактор, но са само един от многото. Издателите, които в този момент не бяха свикнали да се радват на тиражи от няколко хиляди бройки, били те и почти без реални данъци и разходи, очевидно преминаха в тактика „жътва“ и вместо да се потрудят да спасят жанра с повишаване на качеството, изстискаха каквото може по инерция, естествено – за сметка на качеството. Тогава (98-99) даже най-големите фенове на жанра (както и аз) се отказаха – просто ни продаваха боклуци. И между другото, не е жанр, а литературно–игрална форма, ама това да го игнорираме 😉

 

Много хубава забележка, приема се! Книгите-игри са форма, а в тази форма могат да съществуват всякакви жанрове и под-жанрове. А как стана така, че след над десетилетие отсъствие, книгите-игри се завърнаха? Чия беше инициативата за Новата вълна? Кой стои зад нея? И защо това не се случи по-рано… или по-късно?

> Новата вълна е естествено явление и зад нея стоите всички вие J Дори ключовите фигури не са една или две – много хора спомогнаха това да се случи. През 2009-та завърших първата си книга-игра (ако не броим 30-тина, написани 15 години по-рано), „Котаракът и Черният нарцис“, след това имах неприятен опит с българските издателства и ми трябваше малко време да науча каквото мога за целия процес по създаване и издаване на книга и така тя се появи през 2011-та. По същото време Ян (Gamgee) и Вилиан Стефанов пуснаха сайта книги-игри.бг (тогава .нет) и тези две неща се оказаха искрите, които катализираха процеса. От тогава ми стана нещо като призвание да има книги-игри в България и не минава ден, в който да не отделям време за тази цел.
Може би е трябвало време да се отмие лошият вкус от последните години и носталгията да надделее. Сега знам, че книгите-игри винаги ще имат място като форма на изкуство/литература, защото нямат точен заместител – както филмите не могат да заместят напълно книгите, така и компютърните игри не могат да заместят книгите-игри – просто гъделичкат различни възприятия и са за различни моменти. Дават различен кеф.

 

Навремето се ширеше мнението, че родните книги-игри, макар и неизвестни на запад, са от световна класа и многократно превъзхождат англоезичните такива. Ти съгласен ли си с това твърдение? Все още ли се счита, че родните книги-игри са по-добри от чуждестранните? И ако е така, каква е причината в Новата вълна да се появяват преводни книги-игри? Освен няколко англоезични заглавия, появили се у нас, четохме книги-игри преведени от руски, от френски…

> Категоричен съм, като говорим за едно време. Запознат съм с голяма част от култовите западни поредици от едно време, доста има издадени и у нас, и мога да кажа че са слаби като гейм дизайн и не блестят като литература. Разбира се, има и изключения, но си говорим за средното ниво – „Избери своето приключение“, „Битки безброй“… Отваряш врата, напада те чудовище, ако нямаш свещник умираш, ако го убиеш – вземаш чук. Продължи към следващата стая. ИСП пък въобще няма да ги коментирам. Тук през това време (всъщност, малко след западните) се експериментираше с жанрове, системи, баланс между игра и литература… Дори и сега много пъти чувам от западните фенове: „Съжалявам, че не знам български“. Сега е малко по-различно – и на запад започнаха да правят много готини книги-игри във всички отношения. “Призвание герой представя“ включва интересни заглавия, за телефони излизат качествени КИ, “Dangerous worlds” от английските наистина впечатлява и т.н. Но ето, за едно нещо можем да кажем, че не сме 20 години назад, а 20 години пред останалите.

 

al1
Големият Иън Ливингстън, рамо до рамо с Ал Торо

 

Ти лично как се реши да напишеш и издадеш книга-игра? Какво те подтикна към това? Беше ли инициативата свързана с финансов риск?

> Комбинация между това, че се кефя на КИ, писане (допреди това „тренирах“ с къси разкази), създаване на игри и желанието ми да представя света на ролевата ми система, „Завета на Крея“, по по-достъпен за масите начин. По това време беше станала на около 10 години. Системата обаче изпадна в забвение, макар все още да я играят някои приятели.

Относно финансовия риск –предполагах, че ще съм на загуба, особено за първи продукт в бранш, но не съм го мислел много. Парите покрай книгите-игри никога не са ми били цел или фактор, за там имам друга професия – правя го от любов към жанра, за удоволствие и за феновете – сумите, малко под или над нулата, са пренебрежими спрямо вложения труд и времето, за което се реализират.

 

 

Да речем, че си туристически агент… С какви думи ще убедиш клиентелата да прекара ваканцията си в света на Крея?
> Ще оставя на красивите си асистентки (героини) да ги убедят – ако се налага, ще използват и малко магия. Харесвам относителната сериозност на света, малко като при „Game of Thrones“ – не си падам по прекалено наивните, епичните или лигави фентъзита. Бих поканил в този свят хора, които имат подобен вкус.

 

А от къде дойде вдъхновението за Крея и за главния герой от твоите книги-игри, Котарака? И има ли Котарака своя прототип в реалния живот?

> В Крея има изиграни стотици, ако не и хиляди ролеви сесии, в продължение на повече от 10 години. Светът е много развит като география, физика и магия, история, същества и т.н. Само класовете герои/уменията са описани в 200 страници правила.

Котарака е героят в цялото приключение, който най-малко искам да развивам – опитвам се да го оставя по-размит контур, в който да могат да се наместят удобно различните читатели. Той разбира се си има характер, който варира частично според изборите на читателя, но няма прототип. Опитвам се да при даден избор да отгатна какво е накарало читателя да направи съответното действие и да го отразя мотивацията и логиката в мирогледа на Котарака. Вярвам си, че до момента съм авторът на КИ у нас, който най-много набляга на това единение и на развитие на персонажите и отношенията им, а Майндкрайм е авторът, от който съм прихванал тази посока – той показа, че е възможно в КИ и започна да развива персонажи, вместо да слага клишета, които са лесно разпознаваеми и не е нужно да се полага труд в описването им на читателите.

 

Според теб, каква е аудиторията на твоите книги и към кого са насочени те?

> Основно фенове на КИ от едно време, които сега са на 25–35, но и тийнейджърите ги харесват. Макар тази аудитория да е предимно мъжка, много се радвам, че се приемат много позитивно и от женска аудитория – наравно, ако не и по-позитивно. Това означава, че имат някакви плюсове, които едно време бяха по дефицитни – предполагам е акцентът върху литературата. Момичетата вече са „пичове“, не се притесняват да се кефят на игри, фентъзи и други „мъжки/детски глупости“ – преди беше по-голяма рядкост това, но обществото се променя (за щастие).

Книгите за Котарака не ги препоръчвам на по-малки деца, особено скритите епизоди 😉 Но като се знам пък аз на колко четях Кинг… „Българ“ пък трябва да е достъпна за всеки, който е достатъчно голям да чете сам.

 

След издаването на „Котарака и Черният нарцис” през 2011, втората история за Котарака не излезе на хартия, а е достъпна единствено като безплатно електронно издание. Какво доведе до това?

> Струва ми се малка за издаване на хартия, макар че има и доста по-малки. Планувам да я издам с други две по-ранни приключения, които хем са независими, хем имат обща история и заедно разкриват някаква част от събитията покрай раздялата на Котарака с Гобин.

 

А защо следващата книга за Котарака се появи чак 5 години след своя предшественик?

> Защото винаги имам по 10 проекта под мишница и защото реших, че ще съм по-ценен за жанра, помагайки на други – издадох двуцифрено число автори, написах над 100 новини и статии за 4–5 различни сайта, редактирах/рецензирах над петдесет книги-игри – почти всички излезли последните години у нас са минавали малко или много през мен, както и много от неизлезлите; организирах много дейности за жанра и то не само в България. Не мисля, че сбърках с тази преценка спрямо общото благо – вижте какви автори само се появиха и какви книги се издадоха!

Смених няколко работи, изпратих свои близки, посрещнах нови – животът е сложно нещо. Не на последно място – издадената сега книга е готова от години, но първоначалният план беше да излезе в едно със следващата част. Тя и сега е по-голяма от 95% от КИ у нас като текст (близо 500 дълги епизода – 250 страници без много илюстрации), но тогава щеше да е впечатляваща с обема си. Но и плашеща, това установих с Призвание Герой 2.

 

Колко книги си запланувал в поредицата, и имаш ли някаква представа кога можем да очакваме следващата и какъв ще е нейният сюжет?

 > Имам написани още две половинки и планове за още две. Не знам кои ще напиша, пише ми се и за други герои в този свят, и за други светове и жанрове. Идеи много. В следващата – „Островът на Белязания Чък“ – Котарака слиза на острова и цялото приключение се развива там – мястото е много интересно и откачено и определено ще има повече екшън. Тъй като мистерията се разгръща постепенно, не мога да издам почти нищо. В „Рубинения ключ“ героят започва да работи за „Тъмното братство“ при Морските народи и се намесват малко по-тъмни сили в историята му, с които често ще се сблъсква нататък, а малко след това (следваща или по-следваща книга от поредицата) мисля да има и книга-игра, в която има повече „менажиране“ – именно на такава сенчеста организация. Мисля, че тази ще е много интересна.

 

Най-новата ти книга-игра е хумористична, и разказва приключения с прословутия анимационен герой на Неделчо Богданов, Българ. Разкажи ни повече за работата си по тази книга.

 > Беше голямо предизвикателство за мен, чест, удоволствие и малко стрес. Имах ужасно малко време – под два месеца, много паралелни задачи, а аудиторията и жанрът са нови за мен. Но да продължа поредица на любимия си детски автор (първите книги-игри за Българ са дело на Богдан Русев под псевдонима Робърт Блонд, гореспоменатия автор на книги-игри, любимец на Ал Торо, бел.ред.) в един от най-популярните български фантастични светове… как се отказва човек от това? С Неделчо се работеше много приятно, нахвърляхме заедно идеи, в края доизгладихме нещата, за да са консистентни със света и новите серии. Редакторите на Сиела също бяха точни и широко скроени – помогнаха ми в началото да напипам правилния стил и за другото ми се довериха. Открих, че е голям кеф да пишеш комедия – написал съм цялата книга с усмивка на лицето. Според мен е определено най-сполучливата ми до момента – стилът, механиката, хуморът, сюжетът, свободата (последните две рядко съществуват в комбинация в КИ), комбинацията между това да се минава сравнително лесно, но да има и много предизвикателства и алтернативни подходи – всичко си легна идеално на мястото. Особено се радвам на последния бос и логическите загадки – знам, че са (ужасно) трудни за аудиторията, но знам също, че така ще развия повече децата и тези, които им намерят решенията ще изпитат огромен кеф. По-лесно е да им бутнеш нещо лесно, което няма шанс да ги фрустрира и ще им даде малко удоволствие за „правилното решение“, но аз искам да се развиват и да си блъскат главите. Така се поумнява, а нашето задължение като автори, като гейм-дизайнери и като „родители/батковци“ е да ги направим по-добри.

 

Освен книги-игри, опитвал ли си си силите и в не-интерактивни истории, в традиционната литература?

 > Най-вече в къси разкази с неочакван край или със скрит контекст. Късите разкази са страхотни за експерименти със стил, похвати и въздействията им върху читатели. Страхотни са и за четене, често ги предпочитам пред романите. Начинаещите автори правят огромна грешка, че винаги се хвърлят в писането на огромни романи, светове и идеи без никакъв опит. Няма как резултатът да е добър, нито как да го добутат до завършек.

 

А може ли човек да се издържа в България от писане на книги?

> Може, ако пише биографии на Лили Иванова и Слави Трифонов J Въпросът е много субективен, предполагам отговорът е „да“, но със сигурност се броят на пръсти авторите, които са достатъчно популярни, за да го правят. То и истински кадърните (талантливи + имащи професионален подход към писането) не са много повече, лошото е, че не винаги се припокриват двете множества. Пазарът е малък, а издателствата предпочитат да играят на лесно и сигурно с преводи на доказани хитове, което е и нормално – те са професионалисти. Не само в България е така – разликата е, че тук дори добрите трудно успяват, а приликата е, че слабите се провалят.

 

Предишният въпрос беше може би леко болезнен… Да забравим за проблемите и да си помечтаем малко! Ако можеш да си избереш един автор и един илюстратор с които да си сътрудничиш за следващия си проект, кои ще бъдат те?

> Илюстраторът се казва Георги Георгиев (goshun), и вече имах честта да работя с него, но по игра за телефони (Seasons of War). Извън България харесвам много Pervukhin, но няма смисъл да се гледа натам, истината е, че у нас има ужасно много талантливи илюстратори – явно те, заедно с авторите на КИ, програмистите и киселото мляко са ни някаква природна даденост. От авторите не знам с кого бих писал, не ми се струва реалистично – предполагам най-добре бих се сработил с Блонд или Майндкрайм, макар по различни начини, а от новите – със Сикамор Брайт.

 

Искрено ти пожелаваме един ден тази мечта да се сбъдне, и ти благодарим за това интервю!

 

ki

Advertisements

One thought on “„Чувам от западните фенове: Съжалявам, че не знам български!“ – Интервю със създателя на Котарака и света на Крея, Ал Торо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s