divo up

„Диво” на Емили Хюз е книжка, която съдържа много малко думи, а след като я прочетох аз самата останах съвсем без такива. Трудно ми е дори да започна да говоря за нея, защото всичко, наистина ВСИЧКО тук е така възхитително, че човек просто продължава да я разлиства с вълнение, да изучава с поглед страниците й и да изпитва естетическа наслада във всевъзможни форми. А уж е за деца, а?

Wild_Cover.jpg

Да, за децата тя ще е наистина приключение! „Диво” ще е разбираема дори за невръстните, едва проходили малчугани. Текстът няма да ги затрудни, той е като лаконичен спътник, който съвсем леко обяснява пищните илюстрации, които сами по себе си са достатъчни за да ви разкажат пълноценно цялата история. Емили Хюз е нарисувала всичко така красиво, че съвсем не преувеличавам, като наричам страниците на книжката й шедьовър на детската илюстрация.

Wild1.jpg

А за грижовните родители, заели се вечер, преди посещението на Сънчо, да прочетат и преживеят „Диво” заедно със своето ококорено, любопитно чедо? О, за тях книгата ще повече от весела предучилищна интерпретация на мотиви от разказите за Тарзан и Маугли. Защото освен красива история, „Диво” е и предизвикателен повод за размисъл!

 

За какво става дума в приказката на Емили Хюз? Едно гъвкаво и пъргаво дългокосо момиченце се е оказало незнайно как сред горските дъбрави. Там тя се учи на всичко нужно в живота от горските обитатели. Едно диво дете, растящо в един простичък и непринуден свят, където всичко има своята природна причина и очевидна логика.

Wild2

И тогава идват двукраките животни и развалят всичко. Идват, със своите изгладени дрешки и пухени завивки, със своите безбройни вещи, затворени между четири стени, със своите правила и привички, и с фалшивото си, престорено поверие, роби на ограниченията които сами си поставят, и искащи да поробят и теб… да те ограбят от Дивото, да те ограбят от Деството…

 

Децата ще я разберат инстинктивно и ще извлекат посланието за себе си и приказката несъмнено (и вероятно неусетно) ще ги обогати. А възрастните? Те биха могли да я обсъждат и интерпретират по хиляди начини. Защото историята е разказана простичко, но самата история никак не е така проста.

divo1

Освен (поне за мен) очевидното, което Емили Хюз засяга, теми като отношенията между деца и родители, приемственост и конфликт между поколенията, културен сблъсък, „Диво” спокойно може да бъде разглеждана и по редица други начини. Загубата на невинност. Болни родителски амбиции. Дори ако щете империализъм и колонизация, с присъщите за тях културни и религиозни претопявания на местното население. А финалът на книжката е почти религиозно изживяване, мечтаното завръщане в райската градина.

divo2

От издателство „Рибка” са се погрижили изданието да достигне до българския читател в цялата си прелест. Полиграфията е чудесна, хартията и корицата са от най-високо качество, и изобщо – творбата на Емили Хюз достига до нас такава, каквато трябва да бъде.

 

А аз ви насърчавам да си я подарите! Удоволствието от четенето е наистина Диво!

Книголюба

divo down

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s