Когато стане дума за реалистично и откровено представяне на сериозни житейски проблеми, младежката аудитория е трудна. Как да разкажем история, която третира теми като приятелство, любов, нефункционални семейства, етнически, расови или религиозни предразсъдъци, и същевременно да го направим с подобаващия финес, деликатност и познание едновременно на материята и на читателската психика? Не е лесно.

Доста от авторите залагат на сигурно – преименуват всички тия проблеми, дават им фантастичен контекст, отдалечават ги от ежедневното и ги пренасят във въображаемото. Расови и класови различия се превръщат във вражда между вампири и върколаци, или пък кастите на извънземни раси. Съзряването и страха от пубертета, новооткрити и неразбрани таланти изведнъж стават свръхестествени способности или генетични мутации… Да, това е едно съвсем не лошо решение. Да се съчетае по-дълбокото послание с добро забавление е хубава и доказана формула.

Но друго си е да назоваваме нещата с истинските имена. А да го направиш без да си нравоучителен и да звучиш като педагогическа пропаганда, това си е вече висш пилотаж, от рода на този, който ни демонстрира Хюс Кайер в романа си „Заедно завинаги, амин”.

amin

Едно време се говореше за проблемни деца, а сега все по-често се говори за проблемни родители. Такъв е и бащата на 11-годишната Полеке. И тогава, чувствителното и търсещо любов, с която да запълни празнините в живота си момиче се запознава с Мимун (не Мумин, МИМУН!). И макар че той е най-обикновено момче, неин връстник, възрастните наоколо явно не могат просто да се примирят с приятелството и любовта между двамата. Защо? Мимун е мароканец, и на всичкото отгоре мюсюлманин. Ето!

Съжалявам, че в този параграф малко ще политизирам ревюто си, но мисля, че е важно да го направя. Защото днес, във времена в които медиите и политиците безогледно заливат и стари и млади (а покрай тях и най-младите!) с поредните шокиращи вести за терористични атаки и потенциални екстремисти сред тълпите нещастни имигранти, книгата на Хюс Кайер е по-актуална и по-нужна от всякога! Защото в търсене на сензация никой не се наема да обясни огромната разлика между Ислям и радикален ислямизъм, и в резултат в днешните речници и учебници вече се включват думи като „арабофобия”, „анти-арабизъм”, „ислямофобия”… И ставаме свидетели на насаждане на омраза, напрежение между културите и етническа нетърпимост, подклаждани чисто и просто от неинформираност, липса на разбирателство, липса на диалог…

Не ме разбирайте погрешно, темите на „Заедно завинаги, амин” са универсални. Полеке и Мимун спокойно можеха да бъдат българче и ромче, американче и цветнокожо дете… Но фактът, че става дума за една младо момиче от привидно отворената и демократична западна Европа и един малък мюсюлманин прави книгата особено конкретна и силна СЕГА!

Сюжетът на романа е чудесен материал за драматичен и красив семеен филм. А „Заедно завинаги, амин” всъщност е филмирана през 2003 от режисьора Ineke Houtman, под своето оригинално заглавие, „Polleke”, но филмовата адаптация май, уви, не се е сдобила с разпространение у нас…

Но да обърнем малко внимание и на автора. За екипа на „Книжни Криле” Хюс Кайер е ново име. Кой всъщност е той?

„Живият класик на нидерландската литература, е роден през 1942 г. Той е автор на над 30 романа, предимно за тийнейджъри. Кайер е носител на многобройни литературни награди: четири пъти е удостояван с най-високата литературна награда в Холандия „Златен молив”, два пъти – с престижната Немска награда за детска литература, носител е и на белгийската награда за детска литература на нидерландски език – „Златна сова”, а за цялостното си творчество бе удостоен с наградата АЛМА (Astrid Lindgren Memorial Award) – в памет на Астрид Линдгрен – най-голямото европейско отличие за детска литература.” – това гласи информацията за него от сайта на издателство Ергон. Как и защо тогава той тепърва достига до българския читател, и то с една единствена книга, това е мистерия. Дано родното книгоиздаване се постарае да позапълни тази празнина.

А до тогава, прекарайте малко време заедно със „Заедно завинаги, амин”. Защото тази тънка книжка съдържа в себе си повече житейска мъдрост и по детски откровени наблюдения върху света, от колкото бихте могли да предположите.

Книжкознай

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s