Изключителен фен съм на режисьора Жан Пиер Жьоне. И то още преди всички да се влюбят в „Невероятната съдба на Амели Пулен”. Открих го с „Пришълецът 4” (доста подценяван и недооценен филм, но това е тема на друг разговор), а след години по-ранните му филми „Delicatessen” и „La cité des enfants perdus” ми разтърсиха системата със сюрреалистичната си, граничеща с лудост визия. Я чакай малко, това не трябваше ли да е ревю на книга?! Да, така е, извинявам се. Малко се отплеснах. Но веднага ще обясня връзката.

 

Виждате ли, последния филм на Жан Пиер Жьоне, който ми хареса извънредно много, се нарича „Избраните творби на Т.В. Спивет“, е адаптация по едноименната книга на Рийф Ларсън… А къде съм спал аз, та чак сега разбирам, че романът е издаден на български език от издателство Millenium, ей това вече не ми е ясно! Филмът е затрогваща история за изпълненото с всевъзможни премеждия пътуване на едно малко момче, белязано от потенциален откривател на перпетуум мобиле, поканен да получи награда от научното общество от института Смитсониън… „Избраните творби на Т.В. Спивет“ гали сетивата, заснет хитро и красиво както Жьоне си знае, и ако четенето книгата се доближава дори на половина като изживяване до гледането на филма, то аз просто ТРЯБВА да я прочета!

И така, да видим какво е накарало кинематографичен гений като Жан Пиер Жьоне да посегне към този роман…

266_picture_front

„Избраните творби на Т.В. Спивет“ (вече говорим за книгата, а не за филма) разчупва установени представи и прекрачва граници. Много хора определят книгата като „детска”, но тя е точно толкова детска, колкото и „Приключенията на Том Сойер” или „Братята с лъвски сърца” примерно. Това е книга, в която децата ще бъдат увлечени от едно, а възрастните възхитени от друго. Това е книга с дълбочина, и днешните деца ще могат да се завърнат към нея и да я преоткрият след години, забелязвайки нови нюанси на историята, и разбирайки героите по нов начин, с перспективата на времето. Или иначе казано, „Избраните творби на Т.В. Спивет“ притежава потенциала на модерна класика, и има в себе си нещо от вечните романи за всяка възраст.

 

Дебютната творба на Рийф Ларсън се откроява на фона на обичайните романи, с които сме свикнали дори и чисто визуално. И форматът е по-голям, и художественото оформление е нестандартно. Текст и рисунки се смесват в прекрасното книжно тяло, което носи обещание за приключения и усещане за пътепис, за дневник на изследовател и откривател…

 

А младият Текумсе Врабеца (Т.В. в оригинал е T.S., от Sparrow) наистина е откривател! Но не просто като географ и естествоизпитател. По пътя си от бащиното ранчо в Монтана, та чак до Смитсониън във Вашингтон, момчето се сблъсква по пътя си с някои характери, чудати не по-малко от собствените му родители (за които май пропуснахме да отбележим, че таткото на Т.В. е суров модерен каубой с носталгия по дните на Дивия запад, а майка му – учен, обсебена от работата си по издирването на неоткрит до момента нов вид бръмбар…) Да, да начертаеш картата е едно, а да я пребродиш в мащаб 1:1 си е съвсем друго преживяване. А преживяването често е вълнуващо, особено ако си 12-годишен и си се метнал заедно с малкото си куфарче на товарния влак…

 

Младият господин Спивет завързва приятелства, забърква се в проблеми, вглежда се в променящия се пейзаж, наслаждава се и описва малките детайли, които му правят впечатление… Т.В. открива нова част от себе си, открива и повече за собствените си родители, бори се с изкушенията на успеха и вкусва от опиянението на свободата.

 

В това отношение романът е до някъде носталгично завръщане към времето, в което децата скитаха къде ли не, преди да се приберат късно вечер вкъщи, потни, с черно под ноктите, ожулени колене и безнадеждно изцапани дрехи… Време, в което всички ние бяхме заобиколени от къде къде по-малко екрани и монитори, и се вглеждахме повече в света около нас. Взирахме се в какво ли не, от разнасящите трошици мравки в краката ни и блещукащите следи на охлювите до движенията на облаците и блясъка на звездите в небето. До голяма степен „Избраните творби на Т.В. Спивет“ е книга за малките големи неща.

 

И всичко изброено до тук е обилно гарнирано с допълващи разказа на Рийф Ларсън рисунки, карти, скици, научни наблюдения и факти… Изобщо, Т.В. Спивет се проявява в страниците на своите избрани творби като истинска ренесансова личност.

 

„Избраните творби на Т.В. Спивет“ е не просто четиво, то е преживяване, което горещо препоръчвам на всички. Рийф Ларсън ни кани на едно незабравимо пътуване, към хоризонта, но и към себе си. А за това пътуване, както сочи опита на Текумсе Врабеца, дори не ни е нужен билет. Достатъчно е само да се въоръжиш подобаващо – с „компас, секстант, теодолит, лупа, стара семейна снимка и няколко моркова”.

Ненко Генов

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s