Не съм сигурна как е с издаването на български детски книги зад граница… Те дори в родната ни България не изобилстват, тъй като нито е лесно (или дори възможно) да се издържаш у нас като писател на детска литература, нито пък да си конкурентно способен на преводните хитове, които идват с гръмка реклама и често съпътствани от филмова адаптация в кино салоните. И по лични наблюдения, ситуацията не е много по-различна и из съседните ни държави. Жалко, наистина, защото сме си уж близки, но тази близост все повече и повече започва да се ограничава до географски аспект, и да изтънява в културно отношение.

„Е, какво да се прави, глобализация!” – ще рече някой. Да, може и така да е, но това не е извинение да изгубваме и забравяме балканската си идентичност, нали? И ако ние едни други не водим помежду си културен диалог, ако не обменяме помежду си идеи, изкуство, филми, книги, ако не изразяваме себе си дори пред себе си, можем ли изобщо да очакваме, че някой друг на света ще ни забележи и ще поиска да ни опознае?

Ето защо за мен винаги са добре дошли преводни книги от балканските народи, или пък от по-далечните ни славянски братовчеди. А още по-добре е, когато тези книги са съвременни и детски (разбира се, без да ги омаловажаваме с това определение!), засягащи сегашното поколение, и показващи им, че вълнуващи истории могат да се случват и на твоята улица, и в двора на баба или на игрището зад училище, и приключенията връхлитат не само герои със западни имена в презокеански държави. Допълнителен плюс е и ако историята е общочовешка, касаеща теми, важни във всяка точна на света, но поднесени в наш си контекст, в декорите на нашите постсоциалистически панелки, където не косим моравите пред къщите си, никой не мята пред вратата ни вестници от велосипеда си, и никой не ходи на училище в жълт автобус.

И всичко това го има в романа на сръбската писателка Владислава Войнович – „Хартиеният принц”, издаден у нас от Колибри, в превод от Русанка Ляпова.

hartienprinc3

Историята се развива в Белград, а героинята е девет годишната Юлия – обикновено дете, търсещо разбиране, внимание, семеен уют и топлина. За родителите си тя е или все още прекалено малка, или вече голяма, според случая. Както им е угодно на големите, нали? Детската гледна точка е честна, пряма, безцеремонна. Децата разбират идеално доста от нещата, за които им се казва „Ще разбереш като пораснеш”, и мислят и говорят за тези проблеми без да ги заобикалят със свян и дипломатичност.

А те, възрастните, понякога (или всъщност доста често) точно от това имат нужда – някой да им каже истината, право в очите. Същата тая истина, която и те самите дълбоко в себе си разбират, но е по-лесно да приспиват и избягват. Дали го правят, за да поуспокоят съвестта си, или защото така е по-лесно да се справят със собствените си объркани животи, в които често забравят кое е най-важното и губят пътя си? И децата много често си го казват, но не винаги с думи…

Така става и с малката голяма Юлия от „Хартиеният принц” – тя решава да се опълчи на привидната тирания на родителите си, а причината е смяната на жилището, без нейното знание или съгласие. В стария дом остават безценните богатства на момиченцето, и това е катализаторът на последвалите събития, хем опасни, хем забавни…

Владислава Войнович ни говори за приемствеността между поколенията и за конфликтите между тях, говори ни за обичта и приятелството, говори ни и за това как изглеждаме в очите на децата си, а и че ние самите не винаги гледаме на тях така, както би трябвало. Всичко това, тя ни казва в едно истинско балканско приключение, където реализъм и хумор вървят ръка за ръка. „Хартиеният принц” е четиво, подходящо за деца, но дори още по-препоръчително за родители.

Книголюба

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s