Въпреки поговорката всички ние продължаваме да съдим книгите по кориците, и в пряк, и в преносен смисъл. Това е до голяма степен естествено, и неизбежно. Важното е обаче, да имаме предвид поговорката, и да не се оставяме на първосигналните впечатления да се превърнат във финална присъда. А срам-несрам, тази книга като нищо можеше и да я прескочим, и то точно защото побързахме да я категоризираме по корицата и заради заглавието. И искрено благодарим на Сергей Райков, който ни убеди да й обърнем вниманието, което след четенето отговорно можем да заявим, че тя действително заслужава.

Става дума за романа „Целувката” от Джаклин Уилсън.

9786191650347_1

Предната книга на издателството, която бях прочел бе „Теса” на Пилар Молина Йоренте, испански младежки роман с хорър елемент и препратки към Лъвкрафт, който ме очарова с тайнствената си окултна атмосфера. Беше си направо като епизод от „Зоната на здрача”! Нестандартният издателски избор ми направи доста добро впечатление и потърсих други техни заглавия, ориентирани към по-млада аудитория и излизащи извън шаблонния „мейнстрийм”.

Когато се свързахме с издателство Ергон, желаейки да отразим няколко техни книги „Целувката” не беше в списъка ни. Прескочихме я, заради големия червен отпечатък от устни върху корицата, и цветовата гама и заглавие, които предразполагаха към някакъв стандартен романс, от тия, които хората забравят в пясъка на плажа след като са го прочели. (А ако се бяхме вгледали по-внимателно, всъщност щяхме да забележим, че силуетите на момчето и момичето на корицата са обърнати, с гръб един към друг, и самата целувка съвсем не изглежда вероятна… Но това ни направи впечатление едва по-късно.)

И така, очаквахме някакъв кратък отговор, нещо от рода на „Ще се радваме да ревюирате нашите заглавия” или „Нека като за начало да започнем само с една книга и да видим как ще се развие нашето сътрудничество”… Вместо това, получихме дълъг и доста личен отговор, в който Сергей Райков от издателството ни постави интересно предложение – няма проблеми да дадем мнението си за избраните книги, но към тях трябва да добавим и „Целувката”.

По принцип, ние сме отворени за всякакви предложения, но все пак сами си подбираме четивата. Не работим с поръчкови ревюта за издателствата, и всичко е с некомерсиална цел, и правим всичко, което правим, защото обичаме да го правим. Оказа се обаче, че и от Ергон възприемат дейността си повече като мисия и по-малко като бизнес, което изключително много ни се понрави и решихме, че най-малкото заради интригуващата комуникация между нас и издателя просто ТРЯБВА да прочетем и тази книга…

Надяваме се, че Сергей Райков тепърва ще ни гостува със свои мнения и текстове, или пък в интервюта, но ето как той ни убеди да дадем шанс на романа на Джаклин Уилсън (цитираме част от имейла към нас):

„Вярно, „Целувката” е за малко по-големи (16 годишни) и вярно, темата е деликатна (отказът на Карл да целуне Силви си има причина, и тази причина е момче), но можете да ми вярвате – това е една прекрасна книга и нестандартната ориентация на героя изобщо не е най-важното в нея. Не само защото романът се вглежда и в маса други важни за тийнейджърите проблеми – какво всъщност значи да си свободен, каква е цената на популярността, може ли две съпернички да са и приятелки или няма такова нещо като приятелки в училище, как се навлиза в любовта и секса, как се решават конфликтите между деца и родители, когато ценностните системи на едните и на другите почти не намират допирни точки а и двете са дестабилизирани от предизвикателствата на съвременността и т.н. и т. н.

 Така че проблемът на Карл е само една допълнителна съставка в цялата експлозивна смес – и тази съставка не е търсена самоцелно, заради пикантерията, а за да накара нас, дето се смятаме за „нормални“ или най-малкото по-стандартни и не чак толкова отворени, да си зададем въпроса дали разбираме добре самите себе си и своето отношение към различните около нас. Ако се замислим над това ще се натъкнем на доста изненади… И всичко това е поднесено без грам дидактика, никакви кухи нравоучения или лесни решения, съшити с бели конци – напротив: книгата е много жива, истинска, честна, интересна в най-хубавия и пълен смисъл на думата. А Джаклин Уилсън без съмнение е много голяма писателка – гранддамата на съвременната британска литература за млади хора, и ние имаме намерение да издадем още много нейни романи. Но за тях ще си говорим догодина.”

Това писмо ни спечели за каузата! А след това прочетохме „Целувката” и се убедихме в правотата му. (Интересно, че романът първоначално изобщо не беше сред заинтригувалите ни заглавия, а после се оказа първият прочетен!)

jackieeee
Джаклин Уилсън

Да, темата е деликатна. Да, може би ще подейства до известна степен шокиращо на някои по-консервативни родители, учители и т.н. Но също е истина, че това е тема от живота, но и все по-често присъства в различни медии, във всеки аспект. И често пъти бива преекспонирана и експлоатирана.

По принцип за много от нас е трудно изобщо да говорим открито за сексуалност, за съзряване, за интимни взаимоотношения и т.н. Приказваме си „за птичките и пчеличките”, а стратегията на доста родители е да избягват неловки разговори с презумпцията, че „каквото не научи в училище, ще научи на улицата”. А когато стане дума за хомосексуалност – нещата стават още по-зле. Това е тема за евтини гегове от ситкоми и посредствени комедии, обект на подигравки, търсене на скандалност за бързо медийно внимание… И като че доста от нас забравят, че общия знаменател, шаблонните карикатуризирани образи и всичко останало, на което е жертва тази ориентация, всъщност засягат съвсем реални хора, със своите чувства, емоции, страхове и проблеми…

И точно това ни припомня тази книга. Тя третира темата по един наистина откровен, личен, верен на действителността начин… Героите на Джаклин Уилсън са ежедневни, нормални, съседски, разпознаваеми… Те са нас. Не са преоблечени във фантастични костюми, не се борят срещу предразсъдъците, дискриминацията, ограниченията под формата на някакви футуристични алюзии и метафори, толкова популярни в модерната дистопия на Young Adult литературата… Всичко в „Целувката” е неподправено, и ние от „Книжни Криле” се надяваме, че ще помогнем на апела на Сергей да стигне до повече читатели и да ни припомни, че има нужда от такива истории – първо да бъдат издавани, и второ да бъдат четени. И да ни напомнят да не съдим книгите по кориците, а покрай тях – дано престанем да съдим и хората.

Ненко Генов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s