Вече ви представихме любимите на хиляди деца приказки-игри за Таласъмчо и Добросъците! Разговаряхме и с илюстраторката на „Добросъците“ – Мая Бочева! А сега е ред на автора на приказките – наградения с Националната награда „Константин Константинов“ за най-значим принос в детското книгоиздаване! Ненко Генов от „Книжни Криле“ разговаря с писатиля Никола Райков!

Представи се с няколко думи на нашите читатели. Кой е Никола Райков, освен автор на едни от най-успешните заглавия в историята на българската детска литература?

Този въпрос ми е винаги най-труден. Не знам дали някой знае отговора на въпроса „кой е той?“. Можем само да предложим една купчина определения. Ето малко от тях: баща, съпруг, творец, не харесва политика, но харесва да яде черници направо от дърветата в двора си. Не гледа телевизия, но виси твърде много онлайн, умее да слуша, но говори рядко, освен в книгите си.
dobrosucite-nikola

Моята дъщеричка е страстна почитателка на Таласъмчо, а отскоро и на Добросъците. А как ги приема твоя син? Как се чувства едно дете, когато татко е автор на детски книги?

Радва им се – за него най-забавната част е самото им писане. Дълго време не мисля, че осъзнаваше, че е някак по-странно баща ти да е автор на детски книги, защото нямаше база за съпоставка. Сега когато поотрасна и присъства на представяния виждам, че му е приятно и изпитва известна гордост. Обича да казва, че той е таласъмчето. 🙂

 

Може би не всички родители знаят, но преди приказките-игри да се появят, книгите-игри бяха истинска мания през 90-те. Къде беше ти тогава, с какво се занимаваше, и беше ли сред феновете им?

Разбира се! Както казваш, те бяха истинска мания. Спомням си как минавах покрай една точно определена маса с книги (тогава книгите все още бяха навън по масички) и си купувах всички книги-игри, които излизаха с парите си за закуска. После ги четях тайно под чина в училище.

Capture

Кои бяха любимите ти автори и заглавия от жанра?

Много харесвах на Майкъл Майндкрайм малко по-късните неща – „Пробивът“, поредицата за „Хлапето“, „Сърце от Камък“, на Колин любимите ми неща бяха „Реката, от която никой не се завръща“, „Господарят на зверовете“ и „Лабиринтът на времето“, която ми беше първата българска книга-игра. Много харесвах и „Роди се сянка“ на Блонд.

 

Макар, че на „Книжни Криле“ си говорим предимно за книги и литература, киното съвсем не ни е чуждо. Много от нашите читатели сигурно не знаят, но ти запален киноман, а освен това си и автор на филмов сценарий. Преди повече от десетилетие се опита да намериш финансиране за своя проект „Влез“. По същото време аз също се мъчех да задвижа реализирането на „Бран“. (Може би дори си спомняш, че обменяхме опит и идеи и си разменяхме съобщения по форумите). И на двама ни не ни се отдаде… Разкажи повече за „Влез“.

„Влез“ е една твърде мрачна история, за която, сигурен съм, никой от настоящите фенове на детските ми книги не подозира. Действието се развива в абстрактен лабиринт, в който главния герой се оказва затворен. Жанрът е психологически трилър граничещ с ужаси и е донякъде повлиян от Кубът, Стълбата на Якоб, и творчеството на Дейвид Линч. Както казах – много мрачно. 🙂
Какво стана със сценария и защо така и не стигна до екрана?

Тук е на харддиска ми. 🙂 Бях започнал да пиша по него книга-игра и бях стигнал някъде около 1/3 от обема му. Това беше преди да започна с приказките-игри. Щом „Влез“ не е видял бял свят значи може би така е трябвало.


Мислел ли си някога отново да опиташ с киното? Сега, след като вече си име, издаван и награждаван автор, може би ще ти е една идея по-лесно (или по-скоро – една идея по-малко трудно).

Да, сещам се от време на време, защото си мисля, че от мен ще излезе добър режисьор. То знае ли човек. Може би някой ден ще можем да проверим.
А какво те накара да се насочиш към детската литература? Кога и как реши да си опиташ силите с приказки?

Може да прозвучи нескромно, но когато започнахме да четем разни детски книжки на сина ни, аз си помислих „това ли е, че аз мога по-добре – тези приказки са твърде зли и им липсва достатъчно фантазия“. Бях писал преди това неща за възрастни, които не са лоши, но детската литература ме свари неподготвен – беше много по-приятно и леко да се пише. Крайният резултат беше чудесен.


Кое е вдъхновението за сътворяването на Малкото Таласъмче? Как се появи това геройче?

Таласъмчето, изглежда дълго време е отлежавало в съзнанието ми, защото по-късно открих свой ранен разказ, в който цяло племе таласъмчета живеят в една пещера в гората. Почти бях забравил за него през годините. После таласъмчето малко или много прие някои черти на моя син и като цяло на малките деца.

frontcover2
От самото начало ли беше ясно, че произведението ти ще е приказка-игра, или интерактивния елемент дойде по-късно?

От самото начало исках да направя приказка-игра – с тази идея тръгнах. Не можех да разбера защо никой не го е направил досега.
Колко време ти отне написването на книгата, и кои бяха първите ти читатели след като я завърши?

Написването на книгата отне около месец, толкова отне и художественото оформление, после още месец за редакции и предпечат и после още един отива в печатницата.

 

Освен автор на текста, ти си отговорен и за цялостния вид на книжката – подбора на илюстрациите, предпечатната подготовка… Разкажи ни повече за рисунките към книгата и изготвянето на нейната визия. Пред какви предизвикателства се изправи и какви нови умения трябваше да научиш за целта?

Не бих го нарекъл предизвикателство. Художественото оформление вървеше толкова лесно, колкото и писането на текста. С изключение на епизодични спадове не съм срещал някакви проблеми при създаването на коя да е от книгите си. Появяваха се доста лесно на бял свят.

frontcover-new

Ти се издаваш и разпространяваш сам. Как и защо се реши на подобна стъпка? Опита ли преди това да потърсиш сътрудничество с български издатели?

Не съм търсил съдействието на издатели. Това беше решение от самото начало. Исках да съм сигурен, че крайният продукт ще изглежда така както аз си го представях и това бе единственият начин да го постигна. Исках също да пусна книгата свободно в електронен формат, нещо, на което повечето издатели не биха се съгласили.

 

Май не много писатели в България могат да се похвалят с това, че действително си изкарват хляба с писане. А ти си семеен човек, носиш на раменете си бащинска отговорност… Същевременно решаваш да се пробваш в несигурния в България бизнес на книгоиздателството. Как реагираха близките ти? Имаше ли финансов риск?

Съпругата ми винаги ме е подкрепяла и това е най-важното. Сред приятели и познати имаше по-скептично настроени, които смятаха, че е твърде рисковано да се пускат 1,000 бройки за печат на първи тираж, тъй като има много самоиздадени книги, които никога не успяват да ги продадат. За наша радост те се изчерпаха само за няколко месеца.

 

Първи тираж на Таласъмчето се продаде, последва втори… Кога разбра, че приказката ти е хит? Какво беше усещането?

Не мисля, че има един точно определен момент. Нещата просто се случват с времето, натрупват се, едно води до друго, трето, предизвикват нещо, после пак хвърляш още много усилия и така. В някой момент, разбира се, се дърпаш настрана поглеждаш цялото… нещо и си казваш – да, добре се получи.

„Голямото приключение на малкото таласъмче“ се сдоби със свое продължение, появиха се и съпровождащи продукти – карти за игра, илюстровани картички, пижамки. Има ли планове за трета част, или за други попълнения към официалния таласъмски мърчъндайз? Представям си, че малките ти читатели биха си умрели от удоволствие да гушнат плюшен Таласъмчо например!

Мислил съм за плюшен Таласъмчо, дори правехме запитвания и мостра. Като цяло съм малко скептичен към цялата идея за мърчандайзинг заради самия мърчандайзинг т.е. дайте да правим пари заради известността на нещо. Така картите за игра и пижамките дълго ги обмислях дали са продукт, който е стойностен сам по себе си.

 

Таласъмчо вече излезе извън границите на България. Разкажи ни как стана това.

С много труд. Миналата година започнах кампания, с която исках да достигна до деца извън България. Стартира междуанроден сайт и започнахме да хвърляме доста усилия в тази посока. Договорът в Латвия беше естествен резултат. Надявам се, че скоро ще успеем да достигнем и до деца в други страни, но маркетингът навън е доста уморителен.

 

Книгите ти ти спечелиха наградата за детска литература „Константин Константинов“. Как се почувства, когато разбра?

Като Таласъмчо когато види къпини. 🙂

paket2_photo

Най-новата ти книга, „Добросъците“, е в сътрудничество с Мая Бочева, която е сред любимите ми български илюстратори. Как се събрахте с нея?

С Мая се запознахме още в началото, малко след като излезе първото таласъмче. Дъщеря ѝ, Даная, е голям фен на таласъмските книги и Мая следеше отблизо какво се случва с моите проекти. Още преди две години, когато от „Добросъците“ имаше написана само една глава аз видях нейните рисунки и си казах, че тя е идеалният илюстратор за тази книга.

 

Какво е да работиш с Мая Бочева?

Беше много леко и приятно да се работи с Мая. Нямах почти никакви забележки по рисунките. Тя доста добре улавяше духа на сцената и героите.

 

Как протече творческия процес? Кое беше водещото, текст или илюстрации?

Текстът беше водещ през цялото време. В началото изпратих на Мая скици на тримата главни герои и след като те бяха готови я оставих да интерпретира другите персонажи с много малко насоки от моя страна и се намесвах само ако имаше някакво драстично разминаване с моята представа, което почти не се случваше. Така аз пишех главата и после я изпращах на Мая за илюстриране и двата процеса вървяха успоредно.

13321760_520433484747826_7118028342545894905_n
„Добросъците“ е в продажба от месец, а освен това ти я пусна и за безплатно теглене като PDF файл. Какви са до момента отзивите на децата и техните родители?

Отзивите са крайно положителни. Засега абсолютно еднозначно всички споделят, че сме успели да задминем таласъмчето, което беше трудна задача – летвата беше поставена високо. А сега ще бъде още по-високо…

 

Знаем, че може би е още рано за този въпрос, но ще има ли продължение на „Добросъците“ или още бъдещи проекти между теб и Мая Бочева?

Не е планувано продължение на „Добросъците“, но с Мая (и други хора) вече работим по следващия ни проект, който не е книжен. 😉 Предполагам, че съвсем скоро ще има повече информация за него. Надявам се, че с нея ще продължим да работим заедно и читатели ще имат много поводи да виждат имената ни.

1111

А как стана така, че Мотовете се срещнаха с Добросъците? Разкажи за гостуването на героите от книжките на Радостина Николова в твоята приказка-игра! („Книжни Криле“ съвсем скоро ще представят и книжките за Мотовете, а готвим и интервю с тяхната авторка, Радостина Николова!)

 Запознах се с Радост преди две години на фестивала на детската книга в Сливен. Веднага ми направи впечатление като лъчезарен и усмихнат човек и продължихме да поддържаме връзка. Когато започнах да пиша „Добросъците“ нейните мотове, макар и по-едрички, изглеждаха като естествена част от тази вселена и си помислих, че за децата които ги познават ще бъде много забавно да ги открият неочаквано в друга книга. Аз обичам да забърквам бивалици-небивалици. Радост веднага се съгласи.

4444
Кое според теб е най-голямото ти постижение до момента?

Най-голямото ми постижение е, че много от децата, които са се срещнали с моите книги са се влюбили в тях. Всичко останало – награди, признания, тиражи и прочие са второстепенни и до някаква степен логично следствие на това.

 

Мислел ли си върху варианта отново да пишеш за възрастни? Дали освен приказки-игри в бъдеще ще има и интерактивен роман от Никола Райков?

Да, определено съм мислел върху това. Не изключвам възможността за интерактивен роман някой ден. Но засега ми е твърде забавно да пиша за деца, за да го изоставя.

 

Освен с писане, от известно време ти се занимаваш активно и с благотворителност. Как дойде идеята за Фондация „Таласъмче“?

Тя някак естествено еволюира от нещата, които се случваха покрай книгите. Всъщност основната дейност там извършва съпругата ми, аз се чувствам претоварен от всички ангажименти.

 

Какви са дейностите на фондацията и какви акции сте провели до момента?

Вече успяхме да се включим на доста места, където потърсиха помощта ни. Направихме и първата си по-мащабна акция към библиотеки и читалища в страната – над 30 места в цяла България получила комплекти с книгите за таласъмчето. В момента тече и втората ни по-мащабна акция, за която „Книжки криле“ мисля, че писа.

975998_10200173132231374_1295226321_o
Кое ти носи по-голямо удовлетворение, писането или това, че помагаш на деца в нужда?

Моята най-голяма сила е в творчеството и мисля, че двете неща са свързани. Надявам се, че самото създаването на книгите ми помага на децата, които се докосват до тях – за развитието на техния дух, душа, разум и фантазия. Надявам се, че ги учат на лична отговорност и правят света ни поне мъничко по-добър.

 

Имаш ли някакви съвети и препоръки към автори, които искат да последват стъпките ти и сами да издават творбите си? От какво, освен от качеството на произведението, зависи успеха на едно независимо издание?

Това си една много обширна тема, която иска часове, за да отговоря в детайли. Ако трябва да обобщя с няколко думи – иска се много труд и любов. Книгата трябва да бъде не само добре написана, а и трябва да бъде оригинална по някакъв начин. Ако това е поредното фентъзи, фантастика или каквото там е, защо ни е да го четем? Ако други хора вече са го написали (най-вероятно по-добре от вас), с какво ще ни заинтригува точно вашата книга?

 

Благодарим ти много за това интервю! Всички ние, от „Книжни Криле“ сме твои големи почитатели и за нас е истинско удоволствие да разговаряме с теб и да отразяваме книгите ти! Ще продължаваме да го правим и за в бъдеще! Очакваме с нетърпение следващите ти проекти 🙂

13238895_517248498399658_7845663232044552583_n

Advertisements

One thought on “Интервю с Никола Райков – бащата на Таласъмчо и Добросъците гостува на „Книжни Криле“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s