Наскоро говорихме за нея, когато ви представихме творчеството й към „Добросъците“ на Никола Райков. Мая Бочева, една от любимите български илюстраторки на нашия екип, гостува на „Книжни Криле”. Добре дошла, Мая. Благодарим ти, че отдели време за това интервю.

Аз благодаря за поканата! За мен е чест!

dobrosucite-maya
Мая Бочева и нейното добросъче!

Представи се на тези, които все още не те познават. Как би описала сама себе си?

Сложно нещо е да се опишеш сам, но най-общо май съм едно не много порастнало дете, което си играе рисувайки 🙂 При това не се правя на „голяма“, а рисувам за деца!

 

Кога започна да рисуваш и какво те подтикна да грабнеш четката?

Както вероятно повечето художници отговарят – нямам спомен за „началото“. Знам за първата ми запазена рисунка, когато съм била на 4 г. и съм нарисувала лодка и морски фар. Идея нямам защо точно това, но вероятно от тогава обичам морето.

 

Какво те мотивира да рисуваш и какво те вдъхновява в ежедневието ти?

Аз най-много обичам да рисувам фентъзи – т.е. измислени, приказни неща.

За вдъхновение – понякога е илюстрация на някой художник, но друг път е сбор от множество неща, които съм видяла и преживяла – природата, звуци, музика – всичко, което зарежда енергийно един човек.  Затова за мен е много важно и да пътувам по света, нещо, което не ми се получава много-много, само си мечтая 🙂

 

А кои художници ти служат като инспирация? Някои любими творци?

Отраснах с Дарко на Ники Додов – от старата Дъга. Имаше отделно издание на комикса – навсякъде ходех с книгата и я препрочитах стотици пъти, както само едно дете го умее. С течение на времето започнах да рисувам постоянно дървета и малки човечета, които живеят в тях (в комикса има множество бръмбърчета и всякакви забавни насекоми, които казват смешки и наистина живеят в едно голямо дърво). Така че съм силно повлияна в творчеството си от Дарко и го обичам! Също от „Момиченцето от земята“ и „Ламята спаска“ 🙂 А сега светът е отворен и имам любими художници от цял свят на които се възхищавам!

Много се възхищавам на илюстрациите на Пенко Гелев – особено любима ми е „Вълшебната флейта“!

 

Ти си истински щастливец, че работиш това, което обичаш. Къде щеше да бъде Мая Бочева днес, ако не беше успяла да се реализира като художничка?

Да, аз невярвах, че мога да си изкарвам парите от рисуване в България. Още като звършвах мислех, че ще работя друго. Но един познат ми вдъхна увереност и почнах с нещо съвсем малко, после лека по-лека събрах поръчки и почнах да работя, като фриленсър (т.е. на свободна практика). Но, това не е лесно, защото има периоди, в които съм изкарвала и добри пари, но като цяло илюстрацията в България според мен я няма като отделна професия. Заплащането е изключително ниско и човек не може да се прехранва от това, за съжаление. Не и ако рисува детайлно, като мен. Често ми се случва да ми поискат илюстрация, като „тази“, която съм рисувала 2 седмици, но като заговорим за плащане – цената пада под 100 лв. Като рисувам за България почти винаги е като благотворителност, така че не знам до колко е точно да се каже, че съм „успяла“. Ако желанието да рисувам детски илюстрации не беше по-силно от мен вероятно бих се занимавала с нещо по-добре платено. Като с много професии тук, за съжаление… В детската литература не малко хора работят съвсем друго нещо, за да могат да си позволят лукса да пишат или рисуват за деца (като хоби, не като професия).

13563538_10154437991289742_1674682717_n

Любка от „Кой светна луната?“- в съчетания с Книжни криле!
специален подарък от Мая Бочева

А кога превърна рисуването в професия? С огромно удоволствие четях комиксите ти за малката добра вещица Уики, които излизаха в подновеното през 2003 списание „Дъга”. Това ли беше първата ти публикувана работа?

Да, мисля, че Уики беше първото нещо, което излезе от печат (ако не броя няколко картички преди това:)).

 

Ти беше ли фен на класическата „Дъга” и как стана така, че попадна в екипа на новата?

О да, чаках с нетърпение всеки брой на класическата Дъга. Имах си любими комикси и обичах да прерисувам някои от тях 🙂

В екипа на новата Дъга попаднах, като им писах – изпратих им един комикс от 3 страници (началото на комикса с Уики). Момчетата, които се бяха захванали да правят новата Дъга бяха на моята възраст и много им хареса комикса, защото беше… смешен 🙂

 

А как всъщност се роди Уики? И имаш ли планове за преиздаването на комиксите?

Уики се появи още покрай семестриална работа в университета. Завършила съм анимационна режисура в НБУ преди…100 години 🙂 и последните години там имахме курсови работи – сториборд на филмче. Така покрай сториборда измислих историйката и я направих и на комикс. Т.е. измислих първото епизодче от комикса. И да – преди година успях да завърша книжката и сега тя стои готова за отпечатване. Само трябва да се намери доброволец за това 🙂

wicky_dekor_mitove_ky6ti4ka2

След изявите ти в „Дъга” ти започна да се изявяваш активно като илюстратор на детски книги. Кое предпочиташ – рисуването на комикси или илюстрирането на книги?

Тъй като наистина предпочитам и двете – съм ги обединила в моя проект – „Туй-Онуй“ и първите две книги от поредицата. В тях има кратък текст с историята, но също така геройчетата говорят в диалгови балночета – като в комикс.

 

А твои собствени истории ли предпочиташ да илюстрираш или пък приказките на други автори?

Честно да си призная – най-много обичам моите собствени да илюстровам, затова и се опитвам да подкарам моята поредица, защото изпитвам необходимост да изразя себе си (в главата ми е пълно с множество приказни светове, които напират да изскочат:). Но пък съм имала щастието и късмета да работя с няколко автора, за които ми е било огромно удоволствие да правя илюстрациите. Единият такъв случай е с книгата „Шишарко“ – сякаш автора я беше написал за мен – действието се развива в една приказна гора, има Ламя, има феи, вещици, Вещиц и мноого лакомства и чудновати къщички – а това именно са нещата, които обичам да рисувам най-много!

И съвсем на скоро имах удоволствието да илюстрирам „Добросъците“ на Никола Райков, на който съм голям фен от поредицата за Таласъмчето и с които добри създания станахме първи приятели и живях в техния приказен свят цели няколко месеца. Сега малко ми липсват!

54879874

А има ли автор или произведение, което си мечтаеш да илюстрираш?

Двете приказки за Алиса са ми били винаги от най-любимите. Всичко в тях си представям чудесно! Но нещо, което е толкова илюстровано от различни автори е и трудна задача.

Също така винаги съм си представяла изключително добре Света на диска на Тери Пратчет, но за да се илюстрират книгите са нужни няколко живота 🙂

 

Колко време ти отнема средно една илюстрация, какъв е творческият процес и какви техники използваш?

Много зависи от това дали ще е много светлосенъчно нарисувана и от други условия.

Например – за книгата „Кой светна луната?“ – илюстрациите са хем за книжно издание, хем за дигиталната версия. За целта – всеки елемент трябва да е на отделен слой. А по принцип първо правя скиците на ръка с молив. След това ги изчиствам и сканирам на компютъра. От там подреждам всички елементи (които са отделно нарисувани) и започвам да ги оцветявам в CorelPainter. Накрая следва обработка във Photoshop и почистване на всяка картинка. Най-дълго съм рисувала по втората книга от поредицата „Туй-онуй“. Там съм стигала до месец и половина за един разтвор.

За да стане една класическа илюстрация формат А4 със светлосенки – са ми нужни минимум от седмица до 10 дни.

Иначе илюстрация може да се направи и за един ден, ако е с контур и не толкова разработена. Също, ако е акварелна ми отнема малко по-малко време. Хората, които не се занимават с рисуване биха се изненадали – затова да поясня – представете си, че в компютъра рисувате на стена. Точно това се случва. Размера е много по-голям и всичко може да се нарисува много по-детайлно, за което е и нужно повече време.

wicky_eco_book_12_13

Последният ти проект е в сътрудничество с Никола Райков, създателя на приказките-игри за Малкото Таласъмче. Как се запознахте и как стана така, че решихте да работите заедно по „Добросъците”?

Попаднах на Таласъмчето още в началото, когато започна да излиза и се запознахме с Никола на един панаир на книгата тогава. Отидохме с моята дъщеричка, като големи негови фенки – за автограф 🙂 А той ме попита – „Ти ли си Мая? Аз искам да работим заедно в бъдеще!“ – много приятно ме изненада. А и явно каквото си намисли – това се случва. Рядкост е за един илюстратор да се радва на сродство в начина му на мислене с автора на книгата, която има да илюстрова. На фона на всички изтъркани и преиздавани хиляди пъти класически приказки, които се е налагало да илюстровам, „Добросъците“ е като свеж въздух в моята професия!

 

Добре ли се сработихте и как протече създаването на приказката-игра?

Повече от добре. Никола имаше ясна представа как трябва да изглеждат главните герои, даже получих скици направени собственоръчно от него на Смук, Фифи и Жужка! Същевременно ми даде доста свобода в много от илюстрациите и както вече споменах, имаме доста сходства в начина на мислене, като цяло и мисля, че с лекота се получиха картинките за книжката!

Dobrosucite-small-cover

Планувате ли да създавате и други приказки заедно за в бъдеще?

За нови приказки не знам, вероятно, но сега започваме работа по Таласъмчето, този път то ще си има оригинални илюстрации, които ще оживеят в мобилно приложение! Така че очаквайте скоро… 🙂

 

„Добросъците” всъщност не е първата твоя работа по приказка с интерактивен елемент. Разкажи ни повече за другите си проекти (Туй-Онуй: Кой светна луната…)

„Туй-Онуй“ е като Уики – последната година от университета за дипломна работа измислих няколко сценария за анимационно сериалче. „Кой светна луната?“ беше първата приказка от поредицата. В началото проекта се казваше „Митове“, защото даваше отговори за нещата, които се случват около нас в природата и т.н. под формата на митологични приказки.

В годините реших да реализирам поредицата на книги, но не ми беше достатъчно, защото исках все пак да има анимация. Също така аз много обичам игрите и вече бях направила няколко. Реших да съчетя всичко, което обичам – в едно. Така се появи интерактивната приказка „Кой светна луната?“ и малкото любопитно момиченце Любка, което е в центъра на поредицата, защото постоянно задава любопиткови въпроси. В началото на приказката – тя задава въпрос и отговорът е под формата на приказка, която нейната мила баба й чете от голямата стара книга „Туй-Онуй“.

Първо издадохме книгата с диск от който можеха да се свалят игрите и да се изиграят на компютър. Сега от няколко години разработихме целият проект почти на ново за мобилно приложение – много от картинките са дорисувани и подобрени, вече има истински анимации и т.н., също така я озвучихме с известни артисти – Евгени Будинов и Светлана Смолева. Има си собствен саундтрак, написан и изпят от Вяра Иванова. Приложението е напълно интерактивно – всяко нещо може да се мърда в играта и да прави нещо. Отделно си има и аудио приказка. А игрите са обучителни и са много подходящи за предучилищна възраст. Т.е. положихме много усилия и наистина много любов и направихме продукт, какъвто до сега не съм срещала в България (малко самохвалство да вложа:)).

А ние, от „Книжни Криле“, съвсем скоро ще отразим и този проект! Очаквайте ревюто на „Туй-Онуй“ 🙂

Maya_03

Какво следва сега, след „Добросъците”? Къде можем да очакваме да видим отново твоите творби?

Започваме сега с Никола да творим по Таласъмчето… защото то ще оживее в мобилно приложение!

Също така аз подготвям нови издания на „Кой светна луната?“ – по-голяма и разширена версия на книгата. Както и мисля да отпечатам втората книга от поредицата, която се казва: „Как се казва тази книга?“. Ще е чудесно, ако книгите се харесат на децата и ме подкрепят в това начинание!

Искрено ти благодаря за това интервю! „Книжни Криле” ще продължава да следи с интерес работата и творчеството ти, и се надяваме, че отново ще ни погостуваш!

Аз също благодаря много за интереса към творчеството ми! Пожелавам успех на „Книжни криле“ и все повече хора да полетят чрез вас към приказните измерения на книгите!

wicky_mitove_staiata

интервюто проведе Ненко Генов

Advertisements

One thought on “Интервю на „Книжни Криле“ с художничката Мая Бочева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s