„Книжни Криле” политат „Над дъгата”!

В продължение на няколко дни на „Книжни Криле” ще излизат поредни части от интервюто ни с нашите приятели от „Проектът ДЪГА”. Гостуват ни художниците Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов – Димо, Румен Чаушев и Сотир Гелев. Това са и пет от седемте големи имена върху корицата на комикс-албума „Над дъгата 2”, който вече отразихме!

Вчера си говорихме за приятелството и взаимоотношенията между художниците от списание „Дъга”, както и за характеристиките на българските комикси! Днес пък ще си припомним славното минало на списание „Дъга” и работата по разказите в картинки от неговите страници!

Днес всички Вие сте сред доайените на българския комикс. Но „Дъга” започва своя живот през далечната 1979. Знаем, че това далеч не са първите разкази в картинки у нас, но все пак, чувствахте ли се като пионери на комикса?

Димитър Стоянов – Димо: Лично аз, пионер, не. Започнах малко по-късно, но с огромно желание.

Евгений Йорданов: Аз по това време съм бил по-скоро комсомолец, от колкото пионер. Тогава това беше за мен преди всичко подходящо професионално занимание. Нямаше много места, от където можеше да изкараш някакви пари и понеже се иска здраво рисуване, имах възможността да се включа в тази работа.

Петър Станимиров: Не само, че не се чуствам пионер, а напротив – чуствам се длъжник към българския комикс след като разбрах, че толкова много години след края на Дъга, това списание продъжава да вълнува хиляди свои почитатели. Аз се отнасях доста безотговорно към някои от поредиците, по които съм работил и повече от 20 години изобщо се бях отказал от рисуването на комикси.

Румен Чаушев: Аз започнах през 1983-та година, така че не се считам за пионер. Но беше огромна привилегия за мен да бъда част от екипа на списанието. „Дъга” беше „кайъгълен камък” в цялостното ми развитие.  За мен , а и за семейството ми, има „преди” и „след” „Дъгата”.

 

В израстването Ви като художници на комикси, от къде черпехте вдъхновение?

Петър Станимиров: Благодарен съм на колегата си Евгений Йорданов, защота заедно с него открихме колелото и много топла вода.

Евгений Йорданов: Вдъхновение черпехме от многото добри рисувачи които винаги са работили в този занаят. Художниците от списание „Пиф“, ако приемем, че те са французи, но и много американски и италиански автори. Не бих могъл да изредя дори малко от тях.


Димитър Стоянов – Димо:
От всичко „западно“, до което можехме да се докопаме. А това не беше лесно. Да припомня, че тогава интернет още не беше измислен.

Румен Чаушев: Връщайки се назад, и разглеждайки работата си в списанието, виждам как с всеки следващ брой наистина съм израствал като комикс художник. В това принос несъмнено имат контактите с колегите, всеки от тях превъзходен художник, многото работа и в известна степен, черпенето на чуждия опит – най-вече от френското комикс списание „Пиф”, едно от малкото достъпни по това време. С часове съм се възхищавал на работата на плеяда художници, останали завинаги в сърцето ми със своите фантастично нарисувани  истории  за Теди Тед, Дейви Крокет, Рахан, Рагнар, Робин Худ, Фан-фан лалето, Пиф и Еркюл, Ге Люрон  и много други.

 

42 брой на класическата „Дъга” излиза през 1992, и се оказва последен. Какво доведе до спирането на списанието и какво се случи с художниците след това?

Сотир Гелев: Това е сложен въпрос, който има икономически измерения, следствие на политически промени, които бяха глобални и регионални. Изчезването на „Дъга“ е предвестник на промени в световните тенденции на развитие на жанра, които вече са факт. В Европа почти не са останали списания за комикси, сравнено с 80-те години на миналия век.

Евгений Йорданов: Просто изчезна издателството и цялото книгоразпространение. След това всеки се спасяваше както може, т.е.  заехме се с други неща, които можехме да правим, за да оцелеем и да останем художници.

Петър Станимиров: „Дъга“ беше държавно издание. То печелеше много, но и даваше много на тези, които го правеха. Алчноста на търговците и целенасоченото унищожаване на българската култура от държавата накараха тези хора да се спасяват всеки както може и за две-три години българските комикси изчезнаха напълно. Всеки от художниците на „Дъга“ започна да прави всичко друго, но не и комикси.

Румен Чаушев: Да, така е. И понеже списание „Дъга” се издаваше  от партийното издателство „Септември”. Логично беше „вятърът на промяната”  да окаже въздействие и върху издателския бранш и да го постави на нова, пазарно ориентирана основа. Едно е да правиш списание (макар и прекрасно) подкрепян от мощния гръб на Партията, без да те интересува въпросът с разпространението, и съвсем друго е ако трябва сам, със собствени средства, да организираш създаването на един такъв продукт, а след това да мислиш и за неговото разпространение, без което цялата работа няма смисъл. Тъкмо заради това приемникът на „Септември“ , издателство „Спектър“, бе принуден да прекрати издаването на списанието. Безметежният, победен ход на „Дъга“ през осемдесетте години бе спрян от безмилостните закони на пазара. Все още под влиянието на успешните „Дъга-рски“ години, някои от колегите художници от списанието опитаха самостоятелно да раздвижат стагнацията на комикс пазара в страната, реализирайки проекти като „Рикс“ (Сотир и Пенко Гелеви), „Рико“ (Божидар Димитров), „Плеяда комикс“ (Пепи Станимиров и Димо Стоянов), „Маг“ (Георги Гаделев – художествен редактор на „Дъга“, считан и за неин „баща“), самостоятения албум „Тайна под морето“ (Георги Гаделев и Румен Чаушев) и други. За съжаление, нещата спираха обикновено след първия, максимум втория брой. Пазарът не ни пожела. Потенциалните потребители на български комикс издания бяха заети със своето оцеляване и не им беше до комикси.

Димитър Стоянов – Димо: Почти всички колеги опитахме да рисуваме и издаваме комикси след „Дъга“, но така и не се получи. Имаше един много добър но кратък период на „Разкази в картинки“, където направихме много добри рисувани истории.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Очакваме ви и утре, когато в третата част от интервюто ще говорим за повторното събиране на художниците от списание „ДЪГА”, защо се събраха отново след толкова години, и защо това не се случи по-рано!

 


ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ:

13521213_1189986531033349_820387828_n
Румен Чаушев
Сотир Гелев
Сотир Гелев
Петър Станимиров
Петър Станимиров
Евгений Йорданов
Евгений Йорданов
Димитър Стоянов - Димо
Димитър Стоянов – Димо

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s