„Книжни Криле” политат „Над дъгата”!
В продължение на няколко дни на „Книжни Криле” ще излизат поредни части от интервюто ни с нашите приятели от „Проектът ДЪГА”. Гостуват ни художниците Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов – Димо, Румен Чаушев и Сотир Гелев. Това са и пет от седемте големи имена върху корицата на комикс-албума „Над дъгата 2”, който вече отразихме!
Днес си говорим за приятелството и взаимоотношенията между художниците от списание „Дъга”, както и за характеристиките на българските комикси!
Здравейте и благодарим, че се съгласихте и успяхте да отделите време за това интервю! И така… Всички сте колеги-художници. Какво още ви свързва освен комикс-занаята?
Сотир Гелев: Свързва ни необходимостта да се опитваме да правим света около нас по-цветен и по-вълнуващ – за нас самите и за другите, които имат досег с това, което правим. Това звучи банално, но за съжаление се случва по-рядко, отколкото ни се иска. Затова полагаме усилия да създаваме неща, които можем и ни харесват, като се надяваме да допаднат и на други хора.
Евгений Йорданов: Познаваме се от времето, когато бяхме млади. Дори да не сме се виждали с години, винаги сме знаели какво се случва с всеки от нас. Това което ни свързва е живота който преживяхме, повече или по-малко заедно.
Румен Чаушев: Освен колеги в занаята, ние сме преди всичко приятели! Дори с прекъсване през определени периоди, ние сме поддържали контакт помежду си, а и всичко, което се случва днес, показва че това приятелство е издържало изпитанията на времето. Така, вече в продължение на шест години, ние се събираме всеки месец и част от случващото се в света на българския комикс е резултат на тези срещи.
Петър Станимиров: Поне за мен, когато една група хора в продължение на години се среща на всяко 10-то число всеки месец, с повод и без повод, това си е приятелство.
Комиксите ви са много различни като техника, стил, визия… Но все пак, има ли чувство за конкуренция помежду Ви?
Румен Чаушев: Не, разбира се! Освен, че сме приятели, всичко, което правим в рамките на сдружението „Проектът ДЪГА” е за удоволствие и тук конкуренцията няма място. Би било добре да има конкуренция по отношение на това, кой да завърши първи своята част от проекта, но всеки от нас има своята работа и за комикси остава съвсем малка част от свободното време. Затова, кой когато успее, засега.
Сотир Гелев: Може би чувстваме точно обратното. В настоящата културна среда няма как да съществува конкуренция, дори съревнование. Ние сме толкова различни, че между нас няма дори съперничество, което е странно за взаимоотношения между артисти.
Петър Станимиров: Аз се гордея, че мога да нарека тези хора мои приятели, изпитвам радост при всяка тяхна творческа изява и уважение към техния труд. Ние нямаме какво да делим и всичко, което правим заедно е безвъзмездно и за кауза, в която вярваме и защитаваме.
Евгений Йорданов: Истинска конкуренция има там , където действат пазарни или други състезателни механизми. Ние сме от една и съща страна на барикадата и издаваме заедно сборник комикси, като никой не може да спечели или да изгуби някакво състезание за пари или слава. Това по-скоро ни свързва, отколкото да ни дели. Разбира се, човек винаги може да намери мотив да се състезава, дори сам със себе си, да се стреми към неща, които не е достигнал или да настига хора, които са постигнали определени неща преди него. Това са естествени стремежи на всеки, който се занимава с творчество и конкуренцията е само гориво, задвижващо нашите стремежи.
А какви са според Вас отличителните черти на българския комикс според Вас? Кои са неговите силни страни и недостатъци, и има ли нещо, което го прави уникален?
Димитър Стоянов – Димо: Отличителна черта е това, че се зароди парадоксално в годините на така наречения социализъм. Добрата страна на това е, че почти всичко се рисуваше от академично школувани художници. Проблемът беше, че покрай интересните сценарии, понякога се налагаше да се рисува и по идеологически теми.
Петър Станимиров: „Български комикс“ е понятие, което се появи официално през 2013 година с Първата национална изложба на българския комикс и книгата на д-р Антон Стайков „Кратка история на българския комикс“. С регистрирането през 2011 година на секция „КОМИКС“ в СБХ, думата комикс официално бе призната като определение за вид изкуство в България. Под други наименования той много отдавна е съществувал в България и принципно не се отличава по нищо от този на другите страни. „Български комикс“ не е някакво специално понятие, стил или явление от световно значение както е френско-белгийския, американския или манга, но определено е уникален с това, че съществува.
Евгений Йорданов: Българския комикс се състои от много и най-различни автори. Някои работят и живеят в чужбина. За комиксите, издавани у нас като че ли общото впечатление е за неща, правени от хора, които не се занимават с това постоянно и професионално, не се издържат материално от този бизнес. Това създава впечатление за някаква хаотичност и непоследователност, за липса на много ясна физиономия. Ако имаме някакъв български стил, то е по скоро в отсъствието на такъв. Но това ни прави по индивидуални. Всъщност не знам защо всички говорим за някакъв български комикс, когато такова нещо не съществува реално, ако не броим някои спорадични изключения.
Сотир Гелев: Уникалното е, че все още съществува български комикс. Икономически и статистически не би трябвало да го има. И това го прави уникален.
Румен Чаушев: Българският комикс е част от европейския, не толкова комерсиален и освободен от рамките в които са хванати американския комикс или японската манга. Националната изложба на българския комикс показа колко много са талантливите български комикс артисти, всеки с уникален стил и завидни графични умения. Недостатък е все още много малкият тукашен пазар и липсата на повече възможности за изява.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
Очакваме ви и утре, когато във втората част от интервюто ще говорим за славното минало на списание „Дъга” и работата по разказите в картинки от неговите страници!
ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ:
knijnikrile.wordpress.com 