„Животът е като кутия с шоколадови бонбони — никога не знаеш какъв ще ти се падне.” – казва Форест Гъмп. А ние си позволяваме да го перифразираме леко. „Над дъгата 2” е като кутия с шоколадови бонбони – никога не знаеш какъв комикс ще ти се падне!”
Художниците от списание „Дъга” отново са заедно, и това не е новина. През последните години тяхното присъствие на българската арт сцена зачести значително, както с индивидуални, така и с групови изяви. Изложби, комикс-фестивали, медийно присъствие, да не говорим за официалното признаване на комикса като изкуство в България чрез създаването на секция „Комикс” към Съюза на Българските Художници. За всяко едно от събитията може да се говори доста, но това, което вълнува феновете най-много е появата на дългоочаквания комикс-албум „Нъд дъгата 2”.
Издаден цели четири години след своя предшественик, но и превъзхождащ го в доста отношения, „Над дъгата 2” е едно от най-масивните и луксозни комикс-издания, които са виждали печат у нас. Поне ние за друг български комикс-албум със съдържание от 131 страници чист комикс не се сещаме!

Цената му, между другото, също е като за колекционери, но изглежда че не липсват и ценители, желаещи да се сдобият с изданието, дори то да струва теглото си в злато. Все пак, не всеки ден получаваме български комикс с такъв размах. А и когато комиксите у нас се появяват през такива интервали, почитателите на деветото изкуство определено не изнемогват финансово под наплив на нови заглавия.
А когато става дума за очаквано завръщане на любими художници, и когато имаме такава богата гама от жанрове, стилове и техники в една обща корица, очакванията са големи. И „Над дъгата 2” наистина е деликатесна селекция от разкази в картинки, която ще задоволи родните комикс-коносьори… или може би по-скоро ще подразни апетита им и ще ги накара да се облизват за още?

„Над дъгата 2” е крачка напред и в едно друго отношение – с изключение на „Дамга“ и „Миташки“, които продължават от предния албум, тук няма да видите надписа „следва продължение“ след нито една от новите истории. След като години наред толкова издатели пускаха на пазара различни поредици, както преводни, така и български, и нито един от тези опити не се оказа кой знае колко успешен, ако изобщо стигаше до втори брой, най-накрая някой се е ориентирал. За работата си в „Над дъгата 2” художниците имат абсолютна креативна свобода, с изключение на едно простичко правило – всички комикси в „Над дъгата 2” трябва да са индивидуални, завършени истории.

И така, очакват Ви седем коренно различни истории във всяко отношение. Участията в албума варират от познатия ви шарен и сътворен със закачлив хумор свят на Румен Чаушев, през пълните с мускули и мечове приключения от Петър Станимиров и Евгений Йорданов, и от славното минало в заредените с патриотизъм панели на Владимир Коновалов, през анти-утопичното бъдеще на Димитър Стоянов – Димо, до неземни визии с привкус на Мьобиус, дело на Сотир и Пенко Гелеви. Хумор, сатира, тънка ирония, екшън, приключение, ужас, магия… В „Над дъгата 2” има от всичко, макар и по малко!

Дали старите фенове на „Дъга” ще бъдат доволни от новите изяви на своите кумири? „Над дъгата 2” е колкото близка, толкова и различна от комикс списанието на ик. Септември, тъй че – кой знае… Ние мислим, че има за всекиго по нещо! Ако искате носталгичен реверанс към класическата „Дъга”– ще го намерите. Ако искате да видите комикс-ветерани в нова светлина – ще откриете и това. Едно е сигурно – ако обичате изкуството на комикса няма начин „Над дъгата 2” да ви остави безучастни.

А и все пак, нека не забравяме, че времената са се променили, а с тях и аудиторията, темите, интересуващи сценаристите, инструментите и техниките на художниците, а и самите сценаристи и художници. „Миташки и небесната джаджа” на Румен Чаушев, макар и прекрасно съвременен, със сигурност ще Ви върне в детството, когато сте чели „Момиченцето от Земята” и „Тайна под морето”. Същевременно втората част от награждаваният „Дамга” на Петър Станимиров, с текст от Марин Трошанов и Евгени Пройков, съдържа голота и ниво на насилие безпрецедентни за „Дъга” и определено насочени към по-зряла аудитория. „Еак Разрушителят”, написан от Кънчо Кожухаров и нарисуван от Евгений Йорданов пък е визуален спектакъл за феновете на Конан.

„Патент 64246” на Сотир Гелев пък е изпълнен с алюзии, с лек привкус на Брайън Талбот и Енки Билал. „Зона Б18” и „Тамара”, също написани от Сотир Гелев го утвърждават не само като художник, но и като сценарист, който буди респект. „Зона Б18” носи характерния ретро-рисунък от Димитър Стоянов – Димо, съчетан с дигитално оцветяване и фото-фонове, а „Тамара” е нарисуван от Пенко Гелев, и по наше скромно мнение е достоен за страниците на Métal Hurlant! А „Краят на Бенковски” на доайена Владимир Коновалов веднага става класика, която ние лично бихме препоръчали да бъде в включена в програмата на българските училища!

А специално за своите фенове и за читателите на „Книжни Криле”, част от художниците успяха да отделят време и да отговорят на въпросите на нашия екип. Очаквайте скоро на „Книжни Криле” интервюто ни с Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Димитър Стоянов – Димо, Сотир Гелев и Румен Чаушев!
p.s. Вещицата Пития?!? Случайност? По-скоро намигване към сериала „Приказки за физиката и астрономията“, продуциран от Сотир и Пенко Гелеви. Както виждате, времето не е било ласкаво към Адрияна Найденова!
ревю на Ненко Генов
Супер! Аз бях на премиерата. 😉
ХаресвамХаресвам
Къде се провежда?
ХаресвамLiked by 1 person