Когато от издателство Сиела пуснаха български превод на „Единственият и неповторим Айвън” от Катрин Апългейт бях решен да прочета книгата, преди тя да излезе на екраните. От Дисни подготвят филмова адаптация на романа, като преди месец бе съобщено, че режисурата е поверена на Майк Нюъл („Четири сватби и едно погребение”, „Дони Браско”, „Принцът на Персия”), а сценария се пише от Майк Уайт („Рок училище”, „Начо Либре”). Не, че Дисни нямат хубави филми, дори напротив, но както гласи една съвременна поговорка – „Прочети книгата преди да я прочете Холивуд!”.

„Единственият и неповторим Айвън” е роман, който се чете на един дъх, и то не само заради кратките изречения и едрия шрифт. Езикът е целенасочено лаконичен, тъй като книгата е написана в първо лице, от името на главния герой – горилата Айвън, прекарваща безрадостно дните си в остъклена клетка, като жива реклама, привличаща клиенти. Простотата и лаконичността на текста всъщност му придава едновременно невинност и невероятна тежест, защото всяко изречение гради драматичност, и всяка следваща страница все по-настоятелно дърпа емоционалните струни на читателя.

59d0214a9aa0b305c26b9c24484557e0

Жалко само, че заради същата тази лаконичност и едър шрифт има опасност много хора да пренебрегнат книгата като чисто детска литература. Красивите илюстрации от Патриша Кастело, макар и черно-бели (и отлично допълващи текста!), също биха подлъгали средностатистическия читател, че това е детска „книжка с картинки”. А ако езикът и илюстрациите не го наведат на тази мисъл, то със сигурност ще го направи фактът, че героите в книгата са дете и група животни (горилата Айвън, слончето Руби, кучето Боб…).

А това би било голяма грешка. Изобщо, една от целите на „Книжни Криле” е да се бори с такива предразсъдъци, които пренебрежително поставят стойностни литературни произведения в подценявани категории и етикети.

IVAN-400x229

Това не е детска, а ЧОВЕШКА книга, говори за истински и важни неща, третира универсални теми, и ви предизвиквам да я прочетете и да останете безучастен, каквато и да е възрастта ви. Горещо ви съветвам да не я прескачате, дори да чувствате, че сте надраснали аудиторията на подобни четива. За да илюстрирам твърдението си, позволявам си да цитирам едно от мненията за книгата в Goodreads:

„Изумително добра книга! Може да има по-малко думички от някои други, но до една са съвършено балансирани и поставени на точните места за същинско 3D хартиено приключение, способно да променя светогледи и да отваря съзнания. Великолепна книга.” – Елена Павлова (писател-фантаст, автор на „Две луни”)

Ето! Чухте го от професионалист!

„Единственият и неповторим Айвън”, освен всичко друго, е и носител на медала Newbery от 2013 година за  принос в американската детска литература, а специално тези награди обикновено не ги раздават току тъй.

Гледайте и трейлър на романа:

Накрая на книгата има бележка от Катрин Апългейт. Тя ни дава да разберем, че макар и главния герой на книгата и неговата история да са художествена измислица, идеята за тях идва от реалността и авторката е кръстиля своя Айвън на действително съществуваща горила, чийто живот е не по-малко покъртителен. Трогнат от романа, заех се да науча повече за реалните събития, вдъхновили романа. И ето какво научих:

Истинският Айвън е бил роден в днешно Конго, където още като бебе бива заловен и откъснат от дивата природа. Притежателите му обаче скоро разбират, че да се отглежда скоростно растящата горила в домашни условия е немислимо, и Айвън се озовава в тясна клетка от стъкло и бетон, намираща се на входа на търговски център в Такома, Вашингтон. Айвън прекарва в клетката следващите 27 години, служейки като печална атракция на входа на мола. Развлеченията на горилата били единствено черно-бял телевизор, и от време на време – хартия и бои за рисуване. Въпреки всичко, през тези дълги 27 години Айвън не напуска своята килия нито веднъж…

През 1987 година организацията PAWS (Progressive Animal Welfare Society – организация за защита на правата на животните), шокирана от условията, при които живее Айвън организират кампания, чрез която събират 30 000 долара, с които горилата бива откупена от магазина, считащ съществото за своя собственост. Айвън бива преместен в зоопарк в Сиатъл, където нито условията са подходящи, нито животното се адаптира добре. Едва през 1994, след поредната кампания на активистите от PAWS, Айвън е прехвърлен за постоянно в зоопарка в Атланта, където след усилена терапия до някъде успява да се приобщи към други животни от своя вид и да заеме ролята си на водач на стадо. Айвън умира на 21 август 2012 година, на 50-годишна възраст – преклонна възраст за горила, живееща в плен. Установените причини са сърдечни проблеми и тумор. По молба на неговите първи собственици, останките му са кремирани и върнати в Такома, Вашингтон.

Интересното е, че две години след издаването на „Единственият и неповторим Айвън”, Катрин Апългейт се връща към темата, отново с илюстрована книга, но този път – придържаща се към фактите, и насочена към най-малките. Илюстрациите този път са дело на G. Brian Karas, а заглавието е „IVAN: The Remarkable True Story of the Shopping Mall Gorilla” (Айвън: Забележителната истинска история на горилата от мола). Искрено се надявам, че скоро ще можем да прочетем и нея на български език!

Книгокрил

 

Advertisements

One thought on “„Единственият и неповторим Айвън” от Катрин Апългейт

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s