Екипът на „Книжни Криле” иска да пожелае на Никола Райков честит рожден ден, и по случай неговия празник публикуваме нашето ревю за приказките му игри за симпатичния, малък Таласъмчо!

Татко е учител. През далечната 1992 забелязал у момчета, на които преподавал някаква книга, която предизвиквала небивал интерес. В онези дни децата все още не бяха забили носове в екраните на компютри и мобилни устройства, но доста от тях, в частност момчетата, все така изпитвали неприязън към четенето. То било прекалено близко като усещане до ученето, а кой пък изобщо обича да се учи, когато може да се играе? И така, татко решил да провери, що за книга е тая, около която се били скупчили момчетата. Той дори не подозирал, че това е книга, която не просто се чете, но и се играе!

Татко е учител по изобразително изкуство, а „рисуването”, както всички знаят, е един от любимите предмети дори на тия, недолюбващи училището. Поради това татко, при все цялата си строгост, бил сред по-близките до тия момчета учители. Малките хаймани нямали нищо против да му покажат книгата си – „Замъкът на таласъмите”!

5425.max
Татко и мама обикаляха сергиите за книги, където мълвата за новия жанр вече бързо се разнасяше и не мирясаха, докато не откриха и не ми купиха „Замъкът на таласъмите”. Дали щяха да го направят, ако знаеха, че първата ми книга-игра ще сложи началото абсолютна мания и на колекция, съдържаща трицифрено число от тия интерактивни четива? Кой знае…

Във всеки случай, „Замъкът на таласъмите” беше моето бойно кръщение в книгите-игри, ако не ме лъже паметта, още преди да тръгна в първи клас. А приключенията с жанра продължиха чак докато не дойде време за гимназията… Компютърните клубове никнеха като гъби след дъжд, а златната ера на книгите-игри беше към своя залез.

Когато спряха да излизат, книгите-игри ми липсваха години наред. Гонеше ме носталгия по тяхното време. Дори написах статия, разказваща в детайли историята на жанра в България, и тя излезе в сп. „Фентъзи Фактор”, което се бе превърнало в моя заместител на „Мегаигра”.

Годините минаваха, децата от следващото поколение вече не знаеха що е то книга-игра, а когато с ентусиазъм им разказвах, те май не се впечатляваха особено. Колекцията ми отлежаваше в мазето, и си представях как един ден ще имам син, с който да я споделя. Надявах се, че ще има кой да чете „Замъкът на таласъмите” след мен.

И през ум не ми мина обаче, че книгите-игри ще се завърнат, и че аз отново ще се върна към тях, там от където започна всичко – с таласъмите! Само че не тия, злите, от замъка!

Сега вече таткото съм аз, а синчето, с което си представях, че ще деля книгите си игри взе че се оказа дъщеричка! Не знам дали изобщо някога ще отвори „Замъкът на таласъмите”, но за това пък приключенията на Таласъмчо са точно по вкуса й!

Симпатичното създание е главен герой в приказките-игри на Никола Райков. „Голямото приключение на малкото таласъмче” и продължението й „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче” са сред любимите ни четива преди сън, наред с „Дядовата ръкавичка” и „Работна мецана”.

frontcover-new

И нищо чудно! Главното геройче е усмихнат симпатяга, рогат и оранжев (като братовчед на чаровния Гизмо от „Гремлини”), а характерът му е по детски невинен и впечатлителен. Кой не би го обикнал?

И двете книги за Таласъмчо са написани с много оригиналност и чувство за хумор, и преди всичко – с много желание и любов! Ясно се усеща, че книгите са писани от внимателен родител, а главният им герой е едновременно чудесен въображаем приятел и образ, с който детето може да се идентифицира.

Малчуганите стават съпричастни на неволите на Таласъмчо (които всъщност често са свързани с къркорещото му коремче) и с готовност и внимание поемат отговорността за неговите решения, избирайки едно от възможните продължения, представени като опции в края на главите.

Сами разбирате, че приключенията на малкото таласъмче не са линейни истории, които се четат хронологично от начало до край. Възможността за поемане на различни решения от страна на детето предоставя множество опции за преиграване. Всяка вечер преди лягане е ново приключение. При всяко следващо четене детето може да изследва нови пътища (за чието онагледяване има и карта на малкия, весел свят на Таласъмчо), да изпробва различни решения и да проверява резултатите от своите избори. А изборите на децата носят и своите последствия. Тъй че, книгите стимулират не само любопитство, но и възпитават различни морални и етични качества у децата.

65

По време на своите странствания Таласъмчо среща различни приятели, от горските (че и не само горски) животни, до колеги приказни герои, както от народните приказки, така и от световната детска литература, че дори и самият Дядо Коледа. Някои от препратките ще останат неразбрани за най-малките (е, когато му дойде времето, все пак!), но техните родители със сигурност ще ги оценят! Мен персонално, „Голямото приключение на малкото таласъмче” ме спечели още с първата игра, когато взехме та се срещнахме с героите на Михаел Енде от „Приказка безкрай”.

Втората част, „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче” надскача своя предшественик във всичко – и по брой страници, и по брой илюстрации, и по продължителност на приключенията… и по успех! За „Още по-голямото приключение…” Никола Райков бива награден с националното отличие „Константин Константинов“ на Министерство на Културата – най-престижната награда за детско творчество в България. При това, е най-младият автор, на който е присъждана наградата. Въпреки това, за момента моята дъщеричка предпочита първата част, но струва ми се, че това е поради по-кратките епизоди, които предоставят по-честа възможност за избор, и по-лесно задържат вниманието на по-малките. Тъй че, по-голямата книжка е и за маааалко по-големите.

frontcover2

Освен основното четене-игра, книгите съдържат и съвети към родителите, чрез които майките и татковците могат лесно да променят и адаптират историите и преживяването, да добавят допълнителен елемент на игра, и т.н. Дори и тези стари таласъми, които са си мислели, че са напълно лишени от въображение ще могат да се възползват от тези идеи на автора и да обогатят часовете прекарани с книгите. А дори и активните, ангажирани родители, които с удоволствие четат и прекарват време с децата си могат да открият нещо ново, или пък вдъхновени от подадените от автора опции да доразвият и да доизмислят свои. Простичък пример – Никола Райков съветва да оставите малкия слушател да измисли име на таласъмчето, или пък когато таласъмчето тръгва на път – детето само да опакова багаж от няколко предмета, които ще помогнат в предстоящото приключение.

Що се отнася до художественото оформление на книгите, то е също дело на автора. Никола Райков закупува легално образи и илюстрации от художници, предлагащи работата си в интернет, а после всички картинки минават през компютърна обработка, за да се нагодят и да пасват на текста на книгите. Възможно е много хора дори да не обърнат внимание на това, но все пак – за по-опитни очи личи веднага, че не всички картинки са издържани в напълно същата стилистика, или работени със същата техника. Но помнете, че говорим за самоиздаване, а кой от нас може да си позволи услугите на големите илюстратори? (Казвам го, като човек, който е търсил хора за различни илюстровани проекти и има някаква бегла представа от цените на подобни услуги – а те, повярвайте ми, почти винаги са изключително солени, особено ако зад гърба ти не стои мастит издател.) Имайки предвид с какво е работил, Никола Райков наистина е свършил похвално добра работа, и книжките са учудващо консистентни откъм дизайн, оформление и цялостна визия. (Особено подобрените версии от следващите издания. А те са вече пет, след като тиражите се изчерпваха многократно!)

Естествено, че ако в отбора си Никола Райков имаше и истински, професионален художник, книжките щяха да изглеждат още по-хубаво! И това се случва, със следващата му творба… но да не бързаме! За нея ще говорим съвсем скоро, отново тук, на „Книжни Криле”, тъй че – следете полета ни!

paket2_photo

Ако все още нямате книгите на хартия, то спокойно можете да ги изпробвате под формата на електронно издание – Никола Райков е известен с това, че съвсем безвъзмездно предоставя книгите си като PDF файлове в страницата на Таласъмчо: http://prikazka-igra.com/read.html . Защо го прави? Във времена, в които за много идеализмът е равносилен на наивност, обречена кауза или лудост, Никола Райков отговаря на този въпрос така:

 „Не всичко е пари! … Можете ли да сложите етикетче с цена на приятелството или любовта? Колко струва свободата? Би било жестоко, ако децата не можеха да се забавляват с моите книги, защото техните родители не могат да си позволят да ги купят. … Ценностите, за които пишем не трябва да бъдат само думи на хартия. Ние трябва да бъдем живият пример за тези ценности…”

(Всъщност, това е само част от изявлението на Никола Райков, и силно ви препоръчваме да прочетете пълната версия на горния линк с електронните версии на книгите му)

А популярността на Таласъмчо го отвежда не само до хиляди български деца, но и извън граница! Приказките-игри вече се радват и на чуждестранни преводи, но повече за това ще ни разкаже скоро самият автор, надяваме се!

975998_10200173132231374_1295226321_o

Но дори за тези, които не се вписват в аудиторията на неговите книги, Никола Райков буди огромно уважение и респект, и целият екип на „Книжни Криле” изпитва към него големи симпатии. Защото освен детски автор, г-н Райков е преди всичко Добър Човек! Ако това не е проличало от книгите му, то това личи от делата му. След успеха на книгите идва и Фондация Таласъмче ( http://prikazka-igra.com/foundation.html ) – организация с благотворителна и идеална цел, чрез която автора и неговите почитатели и съмишленици помагат, кой както може. Благодарение на нея приказките-игри за малкото таласъмче достигат безвъзмездно не само до библиотеки и читалища, но и до деца от детски домове, онкологични лечебни заведения и др.

А последната акция на фондацията е най-амбициозната и мащабна до сега! Целта й е да има поне по една приказка-игра във всяко детско отделение на болница в страната! (Научете подробностите тук –https://timeheroes.org/bg/talasamche/prikazka-igra-detski-bolnichni-otdelenia)

Е, с какво да завършим днес, освен отново да пожелаем на таткото на малкото таласъмче честит рожден ден! От все сърце му желаем много здраве и семейно щастие преди всичко, и нека бъде пълен с вдъхновение, за да продължава все така да твори и да носи радост на малки и големи!

Ненко Генов

Advertisements

2 thoughts on “Никола Райков и приключенията (големи и още по-големи) на неговото малко таласъмче!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s