За мен книжната поредица „Приказки от Вълшебната гора” на издателство ФЮТ е живото доказателство, че понякога детските мечти се сбъдват! Казвам го не като някаква клиширана метафора за многобройните качества на книжките. Говоря буквално! Но за да ме разберете, ще трябва да поемем на дълго пътуване във времето… (Ето, това вече е образно казано, просто ревюто ми ще има обширна ретроспекция, за което предварително се извинявам, и ако ви отегча, прескочете напред.)

1756

Бях много малък, когато по БНТ излъчиха сериала „Приключението Боско”. В първи епизод на филмчето зли сили похищават принцесата на елфите и малка, но смела група горски обитатели й се притичат на помощ, използвайки причудливи изобретения и чудновати летателни механизми. Ах, как разпали това филмче детското ми въображение! Какво ли не бих дал и аз да си имам една такава летяща къща-балон-костенурка…

69973l
Въпреки, че отделни сцени и образи от сериала са се запечатали завинаги в съзнанието ми, спомените от това време са много бледи. Дори не съм сигурен, че това е бил точния превод на заглавието, нека ако някой батко или кака си спомня повече подробности да ме коригира и допълни. Във всеки случай, оригиналното заглавие на сериала е Bosco Daiboken, което съчетава италианската дума bosco („гора”) и японската daiboken („приключение”).

 

Тогава още никой от нас не беше чувал думата „аниме” (а именно, японска анимация с характерна стилизация), но именно към този жанр се причислява и този сериал. (Преди да попитате – сериалът е превеждан от руски фенове и можете  да го гледате в YouTube на японски с руски субтитри). И както беше практиката през 70-те и 80-те, японските анимационни студия често работеха по копродукции с европейски държави, като често се случваше сериалите да адаптират европейски класики за деца. Резултатите са любими сериали от детството като „Пчеличката Мая” по Валдемар Бонселс, „Мумин” по Туве Янсон, „Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон с дивите гъски” по Селма Лагерльоф и още ред други.

 

В тази категория спада и „Боско”, макар и книгите, по които е създаден сериала да достигнаха България години след като БНТ излъчи епизодите. На колко години ставаше братовчед ми, когато получи за рождения си ден една от книжките на Тони Улф? Май на пет… Или беше шест? Във всеки случай, с години наред тази книжка беше любимото ни четиво! Гората беше в опасност, животните и джуджетата се подготвяха за сражение с опасен, огнедишащ дракон…

1779

 

Но това, което караше историята да оживява и да ни се струва така реална бяха илюстрациите! Божичко, какви илюстрации!! Освен, че бяха пленително красиви, със страхотен детайл и майсторско оцветяване, те просто преливаха от фантазия! Но фантазия, която Тони Улф се бе постарал да обясни и обоснове! Цялата гора бе представена като в бележките на някой откривател или естествоизпитател. Всяка машинария, всяко хитроумно изобретение на горските обитатели беше изкусурено до най-малката подробност, и придружавано от обяснителни бележки с ръкописен шрифт. И на нас наистина ни се струваше, че вело-хеликоптерите в сапунени мехури са напълно възможни, както и бронебойната машина на джуджетата, снабдена с артилерия от прашки и оръдия, използващи кестени вместо гюлета…

IMG_2936

 

Прерисувахме схемите в тетрадки, чиито страници пък обгаряхме със свещи и кибритени клечки, за да изглеждат по-автентични, „по-приключенски”… Пишехме плановете си, кодирани с тайните азбуки от книгите на Тони Улф. На село, под стрехата на плевнята или под навеса за дърва зад къщата, и дори върху покрива на гаража, строяхме дървени бази, по подобие на убежищата на героите от „Боско”…

 

Това бяха златни дни, които винаги ще си спомням с голямо умиление.

 

Но имаше един проблем… Когато издателство „ПАН” бяха започнали да издават книжките все още сме били малки, а родителите ми, при все че съвсем не ме лишаваха от книги, бяха пропуснали да ми купят тези. По-късно те се опитаха да изкупят този си грях като ми помогнаха и ми позволиха да си купя безумно скъпата в онези гладни години „Боско. Невероятните приключения на джуджетата.”, с текст от Питър Олейноне (Peter Holeinone, в превода на ПАН подаден като Питър Холинън), която пък беше нещо като кулминация на серията, луксозно издание с твърди корици, голям формат, а съдържанието му – просто разкошно! И до днес тази книга е едно от най-големите ми съкровища.

big bosco

 

Това обаче не променяше факта, че все още ми липсваха книги от поредицата. С течение на времето да издиря цялата серия се превърна за мен в идея фикс! Бях обходил всяка книжарничка и сергия за книги втора ръка в града (онлайн книжарници все още нямаше), търсех ги из детските отдели на библиотеките… Всеки път, когато успявах да открия някоя от тях се чувствах като Индиана Джоунс, който е успял да открие я Кивота, я Граала… Но въпреки всичко, доста от приключенията „Боско” така и не успях да издиря. Следата беше изстинала…

Трябваше да се задоволя с останалите книги на дуото Тони Улф и Питър Олейноне които имах. А те никак не са малко, защото двамата стоят зад поредицата „Златна енциклопедия на детските приказки” и приключението „Зеленият изумруд”. Всички сме израснали с тях! (Ако се съмнявате, проверете тук)

22019932

 

Години по-късно, реших да подновя търсенето, вече с помощта на интернет. Сега вече разбрах, че на английски книжките са известни като Woodland Folk, а Тони Улф всъщност е псевдоним на родения през 1930г. в Бусето, Италия, Antonio Lupatelli.

288388

 

Имах своята първа улика!!

 

Разрових се, докато не открих издателите на господин Лупатели в Италия, и веднага им писах! Обясних накратко колко много значат за мен книгите от серията, и помолих да ми помогнат да се сдобия със серията. Позволих си дори да помоля за връзка със самия Тони Улф, или поне автограф, давайки си сметка, че любимият ми художник е вече на преклонна възраст и е малко вероятно да уважат молбата ми.

 

Така и стана. На 19 септември 2012 г се получи имеейл, в който от GIUNTI EDITORE S.p.A. любезно ми обясниха, че не е възможно да получа автограф, тъй като „Тони Улф е много стар и скромен човек, който води уединен живот в провинцията”, тъй че дори самите издатели нямали често връзка с него.

 

Но освен очаквания отказ за автограф, получих и нова, неочаквана улика!!

„If you want to get the Woodland Folk series in your country, please refer to Fiut Publishing House. They are the publisher of the works of Tony Wolf in Bulgaria.”

(„Ако искате да получите серията за Горските обитатели във вашата страна, моля свържете се с издателска къща ФЮТ. Те са издателят на творбите на Тони Улф в България.)

Излишно е да казвам, че веднага отворих сайта на ФЮТ и им писах. Представих се, и молех от свое име, и от това на невръстната ми дъщеричка, която тепърва ще се учи да чете, да ми кажат, дали има някакъв, пък макар и малък шанс, някой ден „Боско” отново да излезе на български.
И после зачаках…
На 12 ноември се получи следното известие:

 

„Здравейте, Ненко! На първо място, извинете ни за закъснелия отговор! Много Ви благодарим за добрите думи и за ентусиазма да съживите нещо поотминало. Тъй като виждаме, че интересът към БОСКО е голям, ще се постараем да го върнем по лавиците на книжарниците. Вече се свързахме с GIUNTI и тепърва предстои процес на преговори. Надявам се, разбирате, че ще отнеме известно време, преди да можем да дадем конкретен отговор на въпросите Ви. Ще Ви държим в течение за развитието!”

Развълнуван, пуснах новината сред любители на илюстрациите и комиксите, а после събрах няколко въодушевени коментара, от хора, радващи се на перспективата „Боско” да се завърне. Изпратих ги на ФЮТ като допълнителна мотивация.

През декември от издателството отново ми писаха: „Здравейте, Ненко, Знаем колко ценен е Боско и затова правим всичко възможност да го възродим за българския пазар. Надяваме се, че следващият път ще можем да Ви зарадваме с новина за публикуване и конкретна дата. Благоадарим Ви, за търпението и леко под секрет мога да споделя, че напредваме в процеса на преговори! С поздрав, Лили”

А дали Лили подозираше колко неимоверно щастлив бях аз от тази новина?

 

Изминаха месеци…
„Какво става, полудя ли?!” – попита ме съпругата ми, когато един ден просто скочих с радостен вик от стола пред компютъра и заподскачах радостно из стаята.
Бях в пълното си право! Току що бях прочел:

„Ненко, ето го и дългоочакваното включване от мен. Пиша с приятна, надявам се, изненада: Преди да сме качили новите книги за седмицата онлайн пространството, бих искала да споделя с вас новината за пускането на пазара на първата книга от поредицата Боско! Сърдечни поздрави и благодарности за градивната сила, с която ни заредихте по отношение на този проект! Пожелавам ви успех във всичко, от името на целия ни екип. Лили”

Съобщението беше придружено от PDF файл с първите страници от първата книжка!

bosco

 

Ето, сега можете да си спомните увода на статията и да разберете защо за мен новите издания на книжките „Боско” са наистина сбъдната детска мечта!

 

Останалото е история!

 

Днес, три години по-късно, в книжарниците е вече осмата (и за сега последна) книжка „Боско” – „Малкият динозавър”.

Предишните седем са „Горските обитатели”, „Джуджетата”, „Великаните”, „Феите”, „Елфите”, „Драконите” и „Вълшебниците”, като във всяка следваща се появяват нови и вълнуващи герои, а светът на „Боско” се разраства и развива. Всички книжки са достъпни на сайта на ФЮТ, както и в голяма част от книжарниците в страната. От издателството не само, че изпълниха обещанието си и преиздадоха заглавията от едно време, но дори ни зарадваха и с два нови, неиздавани преди тома от поредицата (последната издадена от ПАН бе шестата, за драконите).

 

malkiyat_dinozavar

Както гласи поговорката, един образ казва повече, от хиляда думи, тъй че ако опитам да опиша рисунките на Тони Улф рискувам да ви уплаша съвсем с дължината на тази и без друго дълга статия. И макар, че илюстрациите определено са водещи в книжките за Вълшебната гора, нека не забравяме и текста. Героите на книжките са изключително разнообразни, а към вече познатите, както споменах, редовно се присъединяват нови. Дали това ще е огромен великан, трудолюбиви джуджета или пък весели феи, книжките винаги обръщат внимание на една важна тема – как горските обитатели и приказните същества взаимно се опознават и въпреки различията си се научават да живеят заедно, в хармонично общество. Те превръщат различията си във взаимно допълващи се качества, а това послание е изключително важно, и то не само когато е отправено към децата.

Историите са заредени с позитивизъм, приключенски и откривателски дух. Много от героите от „Боско” са един вид ренесансови личности – изследователи, откриватели и пионери, устремени към нови хоризонти. Те се справят със всички изпитания с помощта на своята задружност и изобретателност. А за младите читатели пътешествията с такива авантюристи са незаменимо преживяване, провокиращо любопитство и жажда за нови знания.

 

А от все сърце, се надявам, че от ФЮТ ще продължат да ни радват и с още прекрасни истории от Тони Улф и Питър Олейноне. Може би ще последва ново издание на голямото приключение „La grande avventura. Storie del bosco”?

 

При все, че за първи път излизат пред 1983, още преди да се родя, струва ми се, че след всичките тези години приказките от Вълшебната гора са по-пленителни от всякога. В синонимния речник едва ли ще открия достатъчно суперлативи и комплименти, за да изразя любовта си към тези книги и вдъхновението, което ми носят. Поредицата е нещо, до което си струва да се докосне всяко дете. Искрено се радвам, че цяло едно ново поколение деца имат шанса да ги прочетат. Вярвам, че във впечатлителния период на детството тези книжки действат като ключ, отварящ вратата на въображението, а техните истории и илюстрации, освен че ще ви отведат на незабравими приключения, ще ви научат и да цените приказното и красивото.

 

Ако трябва да ги опиша с една дума, то тя ще е просто „МАГИЯ”. А името на магьосника е Антонио Лупатели, известен на всички като Тони Улф!

Ненко Генов

 

 

 

Advertisements

3 thoughts on “Боско -­ омайният свят на Тони Улф… и как той се завърна сред българските читатели

  1. Тези книжки са безценни, имах късмета моите родителид ми ги купят, и ги пазая и до ден днешен.

    Like

  2. Привет !

    Каква хубава случайност да попадна на такъв пост, преди няколко дена стигнах до извода
    че заради книжката Големият Изумруд се запалих по архитектурата като малък.
    Имах Зеления изумруд и куфарчето (a trip around the world) с малки книжки.

    Имам един проблем, Зеленият изумруд не го намирам никъде в книгите които се водят от
    Тони Улф, а другият илюстратор въобще не се показва.
    Следи за книжката намирам само в България, Естония и Италия
    Възможно ли е някое име или заглавие да се е изгубило в превода ?
    …или просто тази книжка не е била толкова популярна ?

    Like

    1. Тони Улф всъщност е псевдоним на италиански художник, тъй че ако намирате книжката като италианско издание, значи няма грешка. А къде още е била издавана, това не знаем. В момента издателство ФЮТ продължават да издават книжки на Тони Улф в България, но все още не се е появило ново издание на „Зеленият изумруд“.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s