„Дете на пустинята” от Олуин Хамилтън

Струва ми се, че поне на мен от „Замък в небето” насам, втората книга от трилогията за Хоул на Даян Уейн Джоунс, не ми се бе отдавала възможността да се потопя във фентъзи свят с ориенталски мотиви. А предвид, че още от деца много от нас са влюбени в приказките на Шехеразада, такава възможност не е за пропускане. Предоставят ни я от Егмонт България с „Дете на пустинята”, дебютен роман на Олуин Хамилтън. Оригиналното заглавие е „Rebel of the Sands” и това е първата книга от запланувана трилогия, чиято втора част е в процес на писане и се очаква догодина.

Когато подхванах книгата вече знаех, че става дума за фентъзи приключение, насочено към младежката аудитория. Съответно очаквах и всички неща, познати ни от модерната Young Adult литература – леко четиво и добро забавление, чиято история сигурно се върти около млада, силна и борбена главна героиня, която трябва да открие себе си, да превъзмогне перипетиите на средата и света, в който израства, и междувременно да открие любовта, а по възможност и да поведе бунт, с който да донесе промяна и да събори закостенялата и лоша система. Заглавието и корицата издаваха арабските оттенъци и източния фон, който авторката бе решила да използва. Тъй че очаквах и елементите, присъщи на средностатистическа вариация на тема 1001 нощ – султани, халифи, везири, минарета, палми, фурми, дюни, оазиси, камили, хареми, магия, джинове, факири, летящи килимчета, магически лампи… Сещате се.

Част от очакваното наистина го получих. Ще ви спестя краткия преразказ на сюжета, но наистина, „Дете на пустинята” се вписва в някои предвидими жанрови традиции (да не кажем клишета), ОБАЧЕ… Това, което НЕ очаквах обаче, е нещото, с което книгата истински ме заинтригува. Уестърн!!

Близкият изток среща Дивия запад! В името на всички пистолети с капси от моето детство, ето това вече е нещо! Дори не предполагах, че съвсем скоро ще бъдат размахвани револвери, ще има престрелки, ще хвърчат куршуми, ще се яздят магически коне… Такава комбинация на жанрове не се среща всеки ден, и който иска, нека ме нарича вдетинен, но да се смеси Шехеразада със Серджо Леоне на мене ми стига, за да препускам с поглед по страниците на книгата, сякаш аз самият съм яхнал вълшебен жребец!

Действието е бързо, приключенията следват едно след друго, не липсва екшън, както и задължителната щипка романтиката. И тъй като светът на „Дете на пустинята” е оригинален и свеж, а романът е дебют, то склонен съм да му простя спорадичните несъвършенства и очаквам догодина следващата част с голямо любопитство!

Книголет

p.s. А за финал, един доста сполучлив фен-трейлър на книгата!