Значи на мен се падна да пиша премиерното ревю за „Книжни криле”? Е, добре тогава! Започваме!

Когато преди около две години зърнах в една книжарница романът на Мария Пар „Вафлено сърце”, си казах, че това е едно от заглавията, които трябва да добавя в списъка си за четене. За авторката не бях чувал изобщо, а на корицата издателите хвалеха романа като „събитие в детската литература”. Пък аз нали си имам слабост към нея… Но така се случи, че преди да си купя романа от издателство „Изида” вече бяха пуснали втора книга на същата писателка – „Туне Глимердал”. И ако „събитие в детската литература” и без това звучи гръмко, то на корицата на „Туне” се мъдреше дръзкото и едва ли не арогантно „Роман от новата Астрид Линдгрен”.

Нямах представа кой бе посмял да се изкаже така, но се почувствах жегнат, едва ли не обиден. Все пак, Астрид Лингрен е една единствена, и кой ли би могъл да си въобразява, че може да стъпи в нейните обувки? Моите уважения към Мария Пар, може и да е добра авторка, но с Астрид Лингрен никой не може да се мери, и със сигурност сравнението е просто шумна реклама!

Почувствах се длъжен да докажа тази неправда пред света, така че по най-бързия начин си купих и двете книги, после се отправих към вкъщи, отворих „Вафлено сърце” и зачетох с настървение.

Веднага си признавам, бях грешал. Ако някой изобщо може да бъде новата Астрид Линдгрен, то това определено е именно Мария Пар!

„Вафлено сърце” (въпреки, че става дума по-скоро за гофрети, от колкото за вафли), блика от всичко, което обичам в книгите на Астрид Линдгрен! Там е същия този северен семеен уют, идилично и едновременно изпълнено с перипетии детство, спокойната скандинавска провинция, таяща в себе си толкова много приключения… И преди всичко, безпогрешно уловения детски мироглед, в който се преплитат чистота и невинност с нетърпение, жар, търсене, и доза неподозиран кураж и зрялост.
2110142906

Анотацията гласи: „Това е забавна книга за щуротиите на тези две деветгодишни деца през цяла една бурна година. Триле и Лена знаят много добре как да вдигнат голяма суматоха и…” Всъщност забравете за анотацията. По-добре е да разберете всичко сами 🙂

Колко е хубаво за децата, да имат автор, който така добре ги разбира и изразява! Имало и такива „големи” значи!

И колко е хубаво за поотрасналите („възрастни” е мръсна дума), да имат книга, която действа като машина на времето и ги връща в „доброто старо”!

Почаках преди да прочета и „Туне Глимердал”. Не защото не исках да я грабна веднага, а защото исках да удължа удоволствието. Ако имате цяла кутия шоколадови бонбони можете спокойно да изгълтате десетина един след друг. Но ако бонбоните са само два, ще почакате леко да отмине вкуса от първия, преди да лапнете следващия.

А „Туне Глимердал” работи по абсолютно същия начин, без да повтаря „Вафлено сърце” в нищо друго, освен опияняващата астридлиндгренова атмосфера. Сюжетът е друг, проблемите са други, и дори историята е, струва ми се, една идея по-зряла и драматична. Но романът е още по-трогателен!

189493_b

Както „Вафлено сърце”, така и „Туне Глимердал” се развиват в наши дни, героите са съвременни, но това се разбира единствено защото Мария Пар се е погрижила деликатно да ни го подскаже – тук-таме се споменава мобилен телефон, имейл, или пък препратка към екстремните спортове… Но това е всичко – иисториите са универсални, епохата или мястото не са решаващ фактор, и спокойно биха могли да се случат у съседите на Емил от Льонеберя, на улицата на Бийзъс и Рамона, или в махалата на Маляка от „Войната на таралежите” например.

И двата романа на Мария Пар са така топли, земни, истински и човешки, че четейки и се смях, и плаках, а после почувствах остра нужда да споделя преживяването с други. Другитe също се смяха и плакаха, и ми връщаха книгите с благодарност. Ако до този момент сте ги пропуснали, то крайно време е да наваксате и съм сигурен, че ще ми благодарите и вие!

А след „Туне Глимердал” бях така жаден за още, че веднага се заех да издиря библиографията на Мария Пар. И с прискърбие установих, че норвежката писателка е написала само тези две! Не ми оставаше нищо друго освен да ги прочета отново. И вечер, преди да заспя, да се моля тихичко: „Мили дядо Боже, пази и се грижи за семейството ми, да има мир на земята… и нека Мария Пар да напише поне още една книга!”

2110142908
Книгокрил

Advertisements

One thought on “„Вафлено сърце“ и „Туне Глимердал“ от Мария Пар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s